Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Напротив, направих го — Майкъл не искаше нищо претенциозно — просто да обиколи няколко кръчми с приятелите си. Аз имах най-доброто намерение да съм там.
— Какво точно планирахте?
— Ние… ъ… щяхме да правим обичайните неща, сещате се — да отидем в няколко кръчми, Майкъл да се напие до козирката и да го приберем вкъщи. Щяхме да наемем микробус и да уредим шофьор, но един от компанията ни каза, че може да намери микробус и няма нищо против да не пие, така че се спряхме на този вариант.
— Къде точно е ковчегът в този план?
Мамка му. Марк усещаше, че затъва дълбоко в калта.
— Ковчег ли казахте?
— Разбрах, че сте уредили ковчег.
— Не знам абсолютно нищо за никакъв ковчег! — възкликна Марк. — Това е ново за мен — опитвайки се да звучи наистина изненадан, той повтори за по-голяма тежест: — Ковчег?
— Смятате ли, че приятелите ви са организирали това без вас? — попита журналистът.
— Абсолютно. Така трябва да е станало. Един от тях, Робърт Хулихан, работи — работеше — за чичо си, собственик на погребално бюро, но никога не сме обсъждали нищо за ковчег. Сигурен ли сте в това?
— От полицията казаха, че според тях в микробуса е имало ковчег преди катастрофата. Имате ли някаква представа какво може да се е случило с Майкъл Харисън?
— Не, никаква. Ужасно съм притеснен.
— Вчера говорих с вдовицата на един от приятелите ви. Госпожа Зои Уокър. Според нея всички вие сте възнамерявали да си отмъстите на Майкъл Харисън, защото редовно ви е правел номера на всичките. Дали ковчегът има нещо общо с това?
— Както казах, не знам нищо за ковчега. Звучи като идея, появила се в последния момент.
— Мислите ли, че приятелите ви са сложили Майкъл Харисън в ковчег и той стои затворен някъде?
Марк помисли усилено, преди да отговори.
— Вижте, знаете как е, когато група момчета се напият. Понякога правят щури неща.
— Добре ми е познато.
И двамата се изхилиха. Марк почувства известно облекчение.
— Добре, благодаря ви за отделеното време. В случай че чуете нещо, ще бъдете ли така любезен да ме осведомите, ако ви оставя телефона си?
— Разбира се — отвърна той и затърси химикалка.
Застанал в асансьора няколко минути по-късно, Марк мислеше за разговора, като адски се надяваше, че не е казал нищо глупаво, и се тревожеше как би реагирала Ашли, ако види да го цитират във вестника. Щеше да е бясна, че изобщо е говорил с тях. Но какъв избор имаше?
Той се изкачи по рампата на подземния паркинг, направи ляв завой и се включи в натовареното съботно движение, като предвидливо намали скоростта, защото знаеше, че сигурно е над допустимата. Последното нещо, което му трябваше, беше да го спрат и да го проверят за алкохол.
След двайсет минути стигна до паркинга на градинския център зад Нюхейвън, пристанището на Ламанша на шестнайсет километра от апартамента му. Оставаше малко време до осем часа, когато затваряха, затова направи скоростна обиколка на магазина, при която купи лопата, отвертка, чук, длето, малко фенерче „Меглайт“, гумени градинарски ръкавици и чифт гумени ботуши. Малко преди осем вече беше отново в колата си на почти празния паркинг. Небето беше учудващо ясно и щяха да минат поне два часа, преди да се стъмни напълно.
Два часа, които трябваше да убие.
Знаеше, че трябва да хапне нещо, но стомахът му беше свит на кълбо. Обмисли вариантите за бургер, китайска или индийска храна. Нито един не му допадна. Ашли му беше ядосана; никога преди това не я беше виждал ядосана и това го притесни и уплаши. Сякаш някаква връзка между тях бе прекъсната. Трябваше да я възстанови и единственият начин бе да й угоди. Да направи каквото казва. Да направи онова, което от няколко дни знаеше, че трябва да направи.
Искаше да й се обади и да й каже, че я обича, да я чуе как тя му казва, че също го обича. Но тя нямаше да го направи, не сега, не още. Беше права да му е ядосана; той постъпи глупаво, едва не провали всичко. Господи, защо се държа толкова идиотски с това ченге?
Запали двигателя и радиото се включи. Осем часът. Новините по местната радиостанция. Първо международните новини, проблеми в Ирак. Последва материал за Тони Блеър и Европейския съюз. В следващия момент наостри уши, когато жизнерадостната говорителка обяви:
— Брайтънската полиция засилва мерките по издирването на строителния предприемач Майкъл Харисън от Брайтън. Неговата годеница Ашли Харпър и техните гости бяха силно разочаровани, когато той не се появи за сватбата си в църквата „Вси светии“ в Патчам този следобед, което потвърди подозренията, че той е изчезнал в резултат на някаква нелепа шега през ергенската му вечер, след която четирима от най-добрите му приятели са мъртви. Старши детектив Рой Грейс от Съсекското управление за криминални разследвания, който ръководи търсенето на Майкъл Харисън, тази сутрин заяви, че полицията вече разглежда случая като особено сериозен и той преминава от издирване на човек в неизвестност в разследване на тежко произшествие.