Хиспаниола имаше нужда от две международни летища, а имаше три. Третото отразяваше ранното надценяване на туризма от полковник Сър Джон Ярдли или изискванията на наемната му армия. В Голф де ла Гонаве имаше океанско пристанище — пет километра от плуващи писти. По-малко океанско пристанище имаше на десет километра североизточно от брега на Пуерто Плата, а масивен земен терминал Хиспаниола имаше на югоизток в Санто Доминго. Хиспаниола поемаше голяма част от трафика на самолети.
Мери Чой се събуди при здрачаване и видя прекрасен залез, оцветяващ назъбените хълмове на Кордилера Ориентале в наситено златисто-оранжево. Самолетът се спусна плавно на няколко стотици метра над тъмновиолетовото Карибско Море, тихото бръмчене на двигателите се превърна в бумтене при спускането на вертикалната стълба, която се забучи в пясъчния бряг.
— Добре дошли в Хиспаниола — произнесе говорителят в кабината. — Вие пристигнахте на Международно летище Естиме. С метрото ще пътувате до пътния център на Санто Доминго. В момента багажът ви се разтоварва и автоматично ще ви придружи до центъра или до предварително избраната от вас крайна цел на пътуването. Тук няма никакви митнически правила за идващите от чужбина пътници, нищо няма да забави удоволствието ви. Наслаждавайте се на престоя си в Хиспаниола!
Мери стана, събра личните си вещи и последва трима мъже в дълги костюми, които изглеждаха доста изморени. Около 200 пътници, подредени в редица, се спускаха бавно със задния асансьор.
След няколко минути Мери слезе от метрото, цялата вътрешност на което бе изрисувана с цветя. Тя се намираше в центъра на Санто Доминго. Всичко беше украсено с тропически цветя. Покрай пътищата бяха подредени огромни черни вази, пълни с невиждано разнообразие от цветя във всички цветове на дъгата. Водопади се изливаха в езерца, пълни с красиви риби от Карибско море — повечето истински, но някои бяха продукт на изкуството. Променящи се пердета висяха от купола на преддверието към центъра, пръскайки светлина и парфюм върху новите гости на Хиспаниола. Хиспаниола имаше слаба наноиндустрия — това бяха произведения на изкуството внесени от САЩ, които не ставаха за нищо друго освен за целта, за която бяха предназначени.
Екскурзоводи в прекрасни униформи се обръщаха към любопитните пътници. Избрана от тълпата на пристигащите от една загоряла жена с остър поглед, облечена в зелено-бяла униформа, Мери беше насочена към приемно фоайе само за външни хора. Отделено от преддверието със стъклени стени, фоайето беше празно, с изключение на един висок мъж, облечен в старо дипломатическо палто и два месингови арбайтера с неясно предназначение.
Високият мъж се поклони леко, протягайки ръката си и Мери я стисна.
— Мога ли да ви поздравя с добре дошла в Република Хиспаниола, инспектор Мери Чой? — Широката му усмивка оголи два предни зъба с цвят на червен корал. — Аз съм определен за ваш защитник и екскурзовод. Името ми е Хенри Сулавиер.
Мери се поклони и се усмихна любезно.
— Мерси.
— Говорите ли френски, испански или може би креолски, г-це Чой?
— Съжалявам, само калифорнийски испански.
Сулавиер разпери ръце.
— Това не е проблем. Всички в Хиспаниола говорят английски. Това е майчиният език на нашия полковник Сър. И това е вторият световен език, ако не и първият? Но аз ще работя и като преводач. Казаха ми, че времето ви е ограничено и искате веднага да се консултирате с полицията.
— Първо бих хапнала нещо — каза тя усмихвайки се отново. Някой добре бе избрал Сулавиер, маниерът му беше прям и очарователен. Мери често беше чела, че в Хиспаниола бяха най-дружелюбните хора на земята.
— Разбира се. В квартирата ви ще има вечеря. Ще бъдем там след половин час, а и без това тези, с които бихте могли да говорите, в момента приключват работа и офисите затварят. Утре ще бъде много удобно да се срещнете с тях. Освен това, казаха ни, че колегите ви пристигат след… — той погледна часовника си. — След два часа. Аз ще ги посрещна, вие няма нужда да се притеснявате. С ваше разрешение, ще ви заведа до дипломатическите квартири в Порт-О-Пренс. След това, вечерта е ваша. Можете да работите или почивате, както желаете.
— Ще бъде чудесно да вечерям в стаята си — каза Мери.
