Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Както без съмнение знаете, всички официално пътуващи в Хиспаниола са изолирани, за да не се разсейват от туристическите атракции.
Стоящият отляво арбайтер се придвижи напред и протегна ръка към Мери, за да вземе личните й вещи. Тя отказа с усмивка.
Сулавиер изглеждаше развеселен от предпазливостта й.
— Оттук, моля. Ще използваме задните коридори. Много по-лесно е.
Във влака до Порт-О-Пренс нямаше други пътници, освен тях. На седалките имаше възглавници от черно кадифе с изрисувани носорози и дъбови дървета под осеяното със звезди небе.
Излязоха от центъра на Санто Доминго и бързо потеглиха по надвесени надземни пътеки, за да пресекат просторните широки ливади и раззеленилите се хълмове. Вечерта бързо се бе настанила над острова, обличайки всичко в магически сапфирен сумрак. Върховете на Кордилера Централе бяха все още огненочервени от залеза, а полите на планината бяха мрачни, покрити с черни кръгове от нови гори.
Мери очакваше да види нещо красиво, но не и така зашеметяващо идилично. Как може подобно място да има такава история? Значи Хиспаниола не е била толкова красива, преди да се появи полковник Сър. Неговото правителство беше обединило острова в една поредица от почти безкръвни преврати, изпращайки демократично избраните лидери и тираните на заточение в Париж или Китай. Полковник Сър беше заличил надпреварващите се интереси вътре в държавата и бе национализирал всички чужди предприятия. Беше открил и развил петролните резерви откъм южния бряг с помощта на престъпните кръгове в Бразилия. Бе използвал спечелените пари, за да постави началото на една уникална икономика, която продаваше услугите на наемната армия и терористите си, за да си спечели посетители от цял свят.
Световните индустриални нации в началото на 21 век бяха открили, че някои от по-бруталните аспекти на държавническото изкуство не са по вкуса на гражданите им. Полковник Сър ентусиазирано се беше хвърлил в този вакуум. Успехите му при създаването на добре тренираните армии на Хиспаниола вкараха в страната най-добрите световни валути, които да подействат благотворно за закрепването на почти обезценилия се Хаитиански гурд и сриващото се Доминиканско песо.
След десет години такава политика, полковник Сър беше започнал отново да залесява отдавна опустошените гори на Хиспаниола, довеждайки най-добрите земеделски експерти, за да може островът да възвърне приликата с някогашното си състояние.
От двете страни на пътя имаше малки, добре осветени градчета, друго не се виждаше поради високата скорост. Мери успя само да различи дървени сгради и бетонни комплекси за хиспаниолци. Това бяха градове, в които израстваха войниците и където те се връщаха да живеят и отгледат още синове и дъщери, които да станат войници.
Армията на Хиспаниола наброяваше около 150 000 мъже. За няколко часа самолетите или суборбиталния транспорт можеха да вдигнат десетки хиляди мъже от някои от международните аеродруми — временно затворени за пристигащите полети — и да ги отведат където и да е по света.
Сулавиер гледаше ливадите и градовете, покрай които профучаваха и се мръщеше.
— Уви, напоследък светът е мирен — каза той. — Вашето правителство вече не работи често със Санто Доминго или Хаити. Полковник Сър е много недоволен от това.
— Вие все още имате туризма, петрола и фермите — сви рамене Мери.
Сулавиер потърка палеца и още два пръста на едната си ръка, означавайки пари и постави отгоре другата си ръка да ги потули.
— Петролът — можете да го откриете и в мините си, пълни с битови отпадъци — каза той. — Всяка страна на Земята може да произвежда достатъчно храна. Туризмът пострада. Нарекоха ни с много отвратителни думи. Това ни натъжава.
Сулавиер въздъхна и повдигна рамене, сякаш да промени неприятната тема и отново се усмихна.
— Все още имаме красотата. Имаме себе си. Ако децата ни не избягат, за да умират за други, това е добре.
Нищо не бе споменато за производството и износа на адски корони. Може би Сулавиер нямаше нищо общо с това. Мери се надяваше да е така.
Влакът премина през дълги тунели и навлезе в една пустиня, осеяна от извити кактуси и островчета от храсти в сивкав цвят, които едва се виждаха от прозорците на влака. Над планините грееха студените звезди. Влакът навлезе в друг тунел.
— Имаме разнообразието на цял континент — каза с копнеж Сулавиер. — Вероятно се питате как може някой да дойде тук и да не се откаже от злобата си.
Мери кимна — основната загадка в историята на Хиспаниола.
— Аз съм проучил основно нашите лидери. В началото те са добри мъже, но за няколко години, а понякога и за по-малко от няколко седмици, нещо в тях се променя. Стават раздразнителни. Страх ги е от странни сили. Като ревниви стари богове те ни измъчват и убиват. Накрая преди да умрат или да бъдат изпратени на заточение, те са като малки деца… Разкайват се и са озадачени от това, което им се е случило. Смеят се пред камерата: „Как съм могъл да сторя това? Аз съм добър човек. Това не съм бил аз. Бил е някой друг.“