Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Автобусът спря на една пресечка от винарната и литературния салон. Ричард застана под хладното небе, гледайки как една златна линия отразена слънчева светлина пресича булеварда. Той примигна към стената на Гребените и огледалото, насочено точно срещу него — то отрази образа му на уплашен заек, осветен от прожектор. Толкова объркан и в неведение за силите, които го движеха. Единствено опиянен от слепотата си се чувстваше наясно със себе си. Ръцете го сърбяха да запише това, но той отново поклати глава и се ухили на подтика си за писане.
Членовете на литературния салон не можеха да го извадят от равновесие. Този път щеше да бъде подготвен, не като при Мадам дьо Рош.
Винарната беше затворена. Причината не бе изписана на електронното табло за кратки съобщения. Вместо това на таблото примигваше надпис: „Не искаме да бъдем обезпокоявани. Елате по-късно; кога?“ Ричард позна ритъма на Голдсмит; дали той не го бе написал за тях преди години? Или просто вманиачено откриваше Емануел навсякъде?
Надпреварата е като киселина в метална вдлъбнатина; ние се разяждаме. Надежда? Такъв беше Голдсмит преди десет години, разтърсен от живота: двамата с Ричард бяха се отбили във винарната в същия ден, когато Голдсмит бе написал извода си за надпреварата в човешкия живот. Ричард и Емануел тъжно бяха пили виното, но Ричард се радваше на другарството си с този поет. Дали отхвърлена любов или някакъв отказ за публикация, Ричард не можеше да си спомни кое бе разочаровало Голдсмит до там, че да се превърне в тъжен и спокоен човек, изпитващ нужда да се облегне на Фетъл. Дистанцията на славата и успеха помежду им се беше стеснила и на практика изчезнала. Ричард бе почувствал съчувствие, човешки инстинкт да помогне на изпаднал другар. Голдсмит беше написал поемата си върху една хартиена чиния, след като бе изтърсил останалите от храната трохи на пода. Тридесет реда на изумление от невежеството на хората за самите тях.
Двамата с Голдсмит бяха платили двадесет цента на сервитьора за чинията и я бяха занесли в апартамента на Голдсмит. Тогава той живееше на Вермонт Авеню в Сенките, а не в извисените Гребени. Голдсмит бе окачил чинията на стената в рамка за картина и беше записал поемата преди да се отлющи мастилото. Години наред беше пазил празната хартиена чиния в рамка и я бе нарекъл: „Бог прикрива всичките ни прояви на слабост.“
Ричард извървя късото разстояние до литературния салон и видя през прозореца една малка група. Никаква следа от постоянни клиенти и членове. Никаква следа от Йермарк, но Уелш беше там. Той влезе и плати входа си на един арбайтер, облечен като Самюел Джонсън. Ричард седна на едно свободно столче на дъбовия бар, който сега бе обслужван от жалостивата Мириел, частично трансформирана, с кожа на норка върху главата вместо коса. Мириел беше дъщеря на собственика г-н Пасифико, който не беше познат с друго име.
— Мириел — каза той поверително, разкривайки ръкописа и диска. — Имам нещо сътворено след като дълго не бях писал. Излязъл съм извън утъпкания път, но имам нужда от оценка.
— В този час не провеждаме четения или литературно обсъждане — каза Мириел, но докосна ръката му с покритите си със злато пръсти. — Въпреки това, щом имаш нужда… Ще повикам литературния кръг. Значи пишеш? Чудесно! Това означава, че си преодолял задръжките от последните няколко години, нали г-н Фетъл?
— Много години — поправи я той.
Тя го гледаше с огромни топли кафяви очи. Той я възприемаше повече като голям плъх, отколкото като норка. Мириел се облегна на бара и се обърна към останалите.
— Скъпи посетители, тук има един приятел, който е излязъл от утъпкания път — има в ръката си нова творба. Г-н Уелш, ще направим ли заедно един кръг, специален?
Якоб Уелш обърна изненадан поглед към Фетъл. Усмихна се. Хвърли поглед към останалите пет постоянни клиенти за одобрението им; Фетъл не познаваше никой от тях. Всички се съгласиха, литературно благодеяние.
Йермак влезе, точно когато Ричард започна да чете ръкописа си. Той се присъедини безмълвно към кръга и изражението му не се промени, докато Ричард четеше от началото до средата със звучен и спокоен глас.
Часовете, когато съм просто не този, който съм, а това, което съм. Пози, заемани всеки ден, дори когато няма посетители. Това се прокрадва и в поезията ми, нечувствителност като слабо споена става. Това е то; не мога да свържа с подходящо място на вливане в потока, защото аз съм слабо свързан с този живот и връзката се руши с всеки изминал ден.