Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Мери беше учудена да види такава искреност, но Сулавиер продължи:
— Всичко това беше преди полковник Сър. Той е тук тридесет години, колкото Папа Док миналия век, но без постоянната му жестокост. Много дължим на полковник Сър.
Честен и искрен, Сулавиер не изглеждаше способен да скрие истинските си чувства. Но със сигурност криеше нещо. Не можеше да не знае това, което тя знаеше — тайната на стабилността на полковник Сър.
— Но аз не съм тук, за да ви продам острова ни, нали? — подсмихна се Сулавиер. — Вашата работа е официална и има малко общо с нас. Вие сте тук, за да откриете един убиец. Бърза работа. Може би някога ще се върнете в Хиспаниола, за да ни видите такива, каквито сме, да си отпочинете и да се забавлявате.
Отвъд тунела блещукаха светлините на Порт-О-Пренс, затворен между планините и тъмното Карибско море.
— О! — Сулавиер се изправи не със заучената грация на дипломат, а с бързото несъзнателно движение на атлет. — Пристигнахме.
Докато влакът намали, Сулавиер показа на Мери най-добрите хотели за туристи, държавни сгради, музеи… Всичко беше чисто и добре осветено. Точно преди да спрат на гарата, минаха през един широк квартал, наречен Вю Каре, в който бе запазена архитектурата от преди полковник Сър — използвани бяха истинско дърво, покрито с плочки бетон, а покривите на сградите бяха от нагъната от годините ламарина. Във Вю Каре сградите бяха доста мизерни и рядко на повече от един етаж.
Беше топло и благоуханно, подухваше и вятърът носеше аромата на цветя. Проправяйки си път, те минаха покрай колички от неръждаема стомана, където търговци продаваха прясна риба и варени морски раци, фъстъчено масло, студена хиспаниолска бира. На гарата имаше само няколко дузини туристи и амбулантните търговци алчно се надпреварваха за доларите им. Присъствието на Сулавиер държеше търговците настрани от Мери.
— Уви — каза Сулавиер, сочейки с широко разперени ръце малкото туристи. — Сега те говорят отвратителни неща за нас.
Една правителствена лимузина ги откара до дипломатическите квартири. Минаха през една порта, от двете страни на която стояха охраняващите войници, облечени в черни униформи и с каски. Войниците ги изгледаха с присвити подозрителни очи. Колата не спря.
Отзад се намираше едно много приятно кварталче с еднообразно оцветени бунгала и с издадени предни веранди и дървени решетки за увивни растения. Колата спря пред едно от тях и вратата й се отвори. Сулавиер се наведе напред, изведнъж придоби озадачено изражение и каза:
— Инспектор Чой, уреждам среща със самия полковник Сър. Утре, може би по-късно през деня. Сутринта ще започнете с полицията ни, но ще обядвате или вечеряте с полковник Сър.
Мери беше изненадана.
— Ще бъда поласкана — каза тя. Като слезе от лимузината, видя мъж и жена в тъмносиви униформи да стоят в началото на стъпалата към бунгалото. Те се усмихваха любезно. Сулавиер ги представи: Жан-Клод и Розел.
— Разбирам, че американците не са свикнали със слуги — обясни той, — но всички дипломати и официални гости ги ползват.
Жан-Клод и Розел се поклониха.
— Ние сме добре платени, госпожице — усмихна се Розел. — Не се смущавайте.
— До утре — каза Сулавиер и се върна при лимузината.
— Багажът ви е вече вътре — информира я Жан-Клод. — Има душ и вана, а също и чист ябълков оцет, ако желаете да го използвате.
Мери погледна учудено мъжа за момент, изумена от знанията му за интимните й нужди.
— Дизайнът ви е много красив, инспектор Чой — каза Розел.
— Благодаря.
— Особено одобряваме цвета на кожата — добави Жан-Клод.
Бунгалото бе добре обзаведено с махагонови мебели, очевидно ръчно изработени; сглобяването на мебелировката не беше перфектно, но резбата и ръчната полировка бяха великолепни.
— Извинете — каза Мери. — Как разбрахте за оцета?
— Имам шурей в Куба — обясни Жан-Клод. — Той работеше като хирург-трансформатор на китайски и руски туристи. Често ми е говорил за типа на кожата ви.
— О! — възкликна Мери. — Благодаря.
Розел я отведе в спалнята. Балдахиново легло с мрежа за комари и чудесен пъстър юрган с избродирани животни и танцьори бе поставено до стената. Юрганът и покривалото бяха дръпнати надолу.