Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Няма да имате нужда от мрежата. Тук в Порт-О-Пренс имаме само „приятелски настроени“ комари. Странно, нали? — усмихна се Розел.
Дрехите й бяха окачени в един ароматизиран гардероб от тисово дърво. Мери вътрешно настръхна при мисълта, че багажът й е бил разопакован без разрешение, но се усмихна към Розел.
— Чудесно е — каза тя.
— Вечерята ви чака в трапезарията. Ние ще ви прислужваме ако желаете, но ако ви притесняваме, ще изпратим роботи да ви донасят ястията — обясни Жан-Клод. — Ако използвате роботи обаче, на нас няма да ни плащат толкова.
Той примигна.
— Моля, починете си и не се притеснявайте. Това ни е работата и ние сме професионалисти.
Мери отказа.
— Ще се измия и после ще ям.
— Госпожицата ще желае компания, може би? — предложи Розел. — Студент, фермер, рибар? Приятелски настроени и гарантирано благоразумни.
— Не. Благодаря ви.
— След половин час вечерята ще бъде сервирана — каза Жан-Клод. — Време, през което да вземете душ и да се освежите след пътуването.
Те се оттеглиха.
Мери извади четката за коса от тоалетната масичка и я разгледа. Изглежда, не беше пипана. Тя я върна на мястото й до гребена и кутията с гримове. Оттук нататък ще я носи със себе си винаги, когато напуска къщата.
Тя пое дълбоко въздух и извади слейта си от защитната му чантичка. Докато натискаше клавишите за сигурност, тя натисна и два допълнителни. Екранът показа схема на стаята, в която се намираше и след това ясен план на етажното разпределение на самата къща. Под схемата бе изписано: „В тази сграда няма ясно доловими подслушвателни устройства.“ Това означаваше твърде малко. Мери нямаше никаква ясна причина да подозира, че някой някъде я следи на монитор, но тя го наричаше инстинкт.
Свали от ръката си една от двете гривни и я остави на леглото. Ако някой се вмъкнеше в спалнята й, другата гривна щеше да я алармира, дори да е на километър от къщата. Мери се съблече и влезе в банята до спалнята. Всички поставки бяха от бял порцелан в заобления стил от началото на 20 век и блестяха чисти и странно елегантни. Душ кабинката беше облепена с плочки на цветя, а плочките на пода бяха с плуващи рибки; стъклената врата бе с гравирани върху нея дългокраки птици, вероятно сив рибар или бяла чапла, Мери не беше експерт по птиците.
Каза на водата на душа да достигне 28°С, но душът не реагира. Разочарована, Мери ръчно развъртя крановете, почти се опари и се наведе да разгледа двете бели керамични капачки с означени върху им С и Л. Тя реши, че С със сигурност не означава „студена“, Л можеше да означава „ледена“, но водата беше просто хладка. Мери се консултира с слейта си, за да види какви са френските думи за топло и студено.
След като се оправи с душа, Мери се наслади на няколко приятни минути под водата, а когато излезе от душ-кабинката, видя Розел да стои в банята с една голяма хавлиена кърпа, усмихвайки се широко.
— Госпожицата наистина е красива — отбеляза тя.
Гривната не беше предупредила Мери.
— Благодаря — каза хладно. Мери почти нямаше съмнение относно положението си — беше натикана в елегантния комфорт на този остарял свят, със здраво стегната каишка около врата. Това означаваше Л. Леденостудено.
Облечена във всекидневен костюм, Мери последва Розел в трапезарията и седна сама на маса поне за шестима. Жан-Клод донесе купи с печена риба и зеленчуци, всичко естествено, а не нано-приготвено; една купа с добре изглеждащ жълт сос, бяло вино с личния етикет на полковник Сър (Ти Гуинее 2045) и кана с вода. Никакви блюда, никаква показност. Просто вечеря. Това чудесно съвпадаше с настроението й. Мери се почуди дали слугите могат да четат мисли. Рибата ухаеше чудесно, мека и сочна; сосът бе леко сладък. Топло, ароматно, вкусно.
Тя приключи с вечерята и отново благодари на двойката. Докато почистваха масата, Жан-Клод й каза, че полковник Сър изнася реч по програмата Лувертюр.
— Във всекидневната има екран, госпожице.
— Ще ми кажете ли когато придружителите ми пристигнат? — попита тя.
— Да, разбира се.
Мери седна пред малкия екран. Дистанционно управление с големината на терминала задействаше осветлението и други уреди. Тя натисна копчето за екрана, който автоматично се включи на местната телевизия, наречена на хаитианския герой Тусен Лувертюр. Един говорител се появи като миниатюра на екрана.
— Добър вечер, дами и господа. Полковник Сър Джон Ярдли, президент на Хиспаниола, ще направи публично обръщение. Президентът говори пред Парламента и Националния Съвет в съда на Колумб на нос Хаитиен.
Мери се настани, сънлива след вечерята. Чу Розел да пее тихо на креолски в кухнята.