Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Ричард кимна.
— Странно е. Казваш, че го е направил за изкуството си?
Сиобан Едумбрага издаде остър звук, плачейки или смеейки се, Ричард не можеше да разбере кое от двете, защото лицето й беше застинало като маска, очите й бяха покрити с гурели, пръстите събрани под брадичката.
— Опитах се да не го изложа така, че да звучи толкова лошо — каза Ричард.
— Не. Скрий смущението зад смущение, винаги го казвам. — Каткарт го заобиколи. — Мадам дьо Рош, вярвате ли на това… това, което Фетъл е написал?
— Познавам тази нужда — каза тя, — това желание да промениш обстоятелствата или да бъдеш смазан… Сама съм го изпитвала. От това, което знам за Емануел, Ричард правилно го е разбрал.
Мадам направи повече от това да изслуша различните мнения, тя ги окуражаваше, особено мнението на Каткарт, един поет, на който Ричард не се възхищаваше макар да имаше няколко добри неща.
Каткарт пренебрегна подкрепата на Мадам дьо Рош.
— Не го вярвам. Това е отвратително клише, Фетъл.
— И аз не го вярвам — каза решително Едумбрага. Том Енгълс, новоприсъединил се към групата, влезе по-навътре и приклекна пред Ричард.
— Това е обида — рече той. — Дори не е написано добре. Чист поток на съзнателна мелодрама. Голдсмит е поет, човешко същество, характер, толкова сложен, колкото си ти или аз. Да убиеш, просто за да си възвърнеш някакво поетическо прозрение или разтърсиш връзките си в обществото, пак означава да убиеш. За това се изисква огромна промяна у човек, освен ако погрешно сме преценили Голдсмит. Може и да сме, съжалявам. Ти не ме убеди.
Ричард погледна нагоре с наранени очи и разбра, че отново се държи като жертва, разбра и че няма да се защитава. Работата трябва да бъде оставена сама да се защити; така беше казвал винаги и го бе вярвал.
Той не беше видял Надин да влиза, но сега тя стоеше зад групата и се опитваше да го защити. Беше й благодарен, но Каткарт я обори с многословието си. Трима души почти от сърце изразиха възражения срещу критикуването на Каткарт, а после сами се нахвърлиха срещу Ричард. Мадам ги остави да говорят.
„Тя не знае какво убиват те.“
След известно време Ричард стана, стискайки листовете и слейта с дългите си пръсти, кимна към всеки поотделно и благодари на цялата група. Взе ръката на Мадам, стисна я и излезе от стаята. Надин го последва.
— Защо им го прочете? — попита тя, хванала се за дългата му ръка. — Все още не е готово. Ти знаеш това.
Объркване. Защо наистина? Може би очакваше бърза слава? Въпреки онова, което им бе казал, той беше почувствал, че това е готов шедьовър, вече завършен. Защо да е разочарован?
— Трябва да вървя — каза той тихо.
— Добре ли си, Ричард? — попита Надин. Той я погледна — наранен орел — и кимна. Ричард я остави в къщата и мина покрай големия шарен папагал.
— Елате отново — изкряска папагалът, намирайки в ръждясалите си вътрешности сили да се раздвижи.
Ричард не беше повикал автобус. Той извървя клатушкайки се два километра по пътя извън каньона.
В един стар търговски център, се намираше приемната на Античния Център за Изкуства за тези, които намираха истинската терапия за заплашителна, но чувстваха, че имат нужда от външна помощ. На същия ъгъл имаше магазин, който даваше стаи с арбайтери за секс, наречени жигола или проститутки. Имаше също автомат за различни стоки с колички за доставка, които бучаха нагоре и надолу по пътните ленти. На ъгъла Ричард видя един спрял автобус.
Имаше нужда да чуе и друго мнение за ръкописа си, но го беше страх да отиде до винарната или приемната на Тихоокеанския литературен салон. Страх го беше, че това би означавало да убие ръкописа си веднъж и завинаги.
„Малко съчувствие или разбиране. Колкото заслужавам.“
Ричард знаеше, че постъпи като глупак. Като монах, който излиза от метоха след дълги години безбрачие и се втурва в любовта. Като някакъв груб писател, пишещ върху неразрешима тема, осмелил се да си представи мислите на Емануел Голдсмит по време на най-голямата от всички мистерии — когато човек е изпълнен със злоба.
Ричард оправи разбърканите страници, които стискаше и си помисли да ги захвърли на пода на автобуса и да ги забрави. Той прокара пръст по няколко листа, препрочете отново някои неща и откри тук-таме истински бисери.
„Не е тотална загуба. Да спася някои листи и да ги съкратя. Не бих могъл да се надявам да напиша перфектно всичко, още при първия опит. Глупаво. Имам нужда от съвет, а не само от груби порицания.“
Гледайки през прозореца, той поклати глава и се усмихна. Нищо не е като разума на писателя. Винаги глупав, винаги оптимистичен. Хората от литературния кръг всъщност можеше да са по-добри от групата на Мадам. Особено Якоб Уелш; странен тип, но винаги кратък в критиките си, никога груб, оставяйки Йермарк да бъде такъв. Може би Йермарк нямаше да бъде там, въпреки че те рядко идваха поотделно.