Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Полковник Сър Джон Ярдли се появи в близък план — пепелява гъста коса, издължено тъмно лице, доста набръчкано, но все още привлекателно и с остри черти. Устните му бяха плътни, свити в самоуверена полуусмивка. Той кимна към съветниците и членовете на парламента на острова, които не се виждаха и без формалности започна.
— Приятели, положението ни тази седмица не е по-добро от миналата. Резервите ни в банките тук и в чужбина намаляха. Кредит ни е отказан от 12 страни, включително САЩ и Бразилия, досегашните ни най-големи съюзници. Ние продължаваме режима на икономии и за щастие, Хиспаниола е просперирала достатъчно дълго, че да имаме достатъчно резерви.
Ярдли беше запазил британския си акцент, ала за тридесет години бе повлиян от напевната дикция на островите.
— Но какво ни чака в бъдеще? В миналото децата ни обикаляха по света търсейки образование, а сега ние приемаме ученици. Островът ни има вече дългогодишна история и ние сме достатъчно зрели, за да посрещаме трудностите. А гневът ни за това, че сме отново пренебрегнати! Хиспаниола е наясно относно честите исторически промени. Никога никое място на Земята не е страдало толкова много от чужда намеса. Местните, които се заселили тук в Рая, били убити, не точно от европейци, а от индианци от Карибите, които пък на свой ред били посечени от европейци… След това французите били изклани, но някои от тях се обърнали срещу господарите си и ги посекли, което предизвикало още по-голямо клане. Тогава черните се избили един друг — мулатите убивали черните, а черните затривали мулатите. Сечта продължи и през този век, докато работехме под управлението на някакви травестити, които ни налагаха кодексите и законите на Наполеон, обричащи ни на мизерия и глад и управлението на некомпетентни. Диктатори и демократични правителства, още диктатори и още правителства. Преживели сме и по-лоши времена от днешните, нали? И сега отново сме отритнати, въпреки че синовете и дъщерите ни са проливали кръвта си и са умирали, водейки техните войни; въпреки че ги поим и храним, даваме им убежище от техните градове…
Слава Богу, речта продължи само петнадесет минути, без да достигне до никакво заключение, навлизайки в баналности за корупцията в другите страни и лошото отношение на останалите държави към Хиспаниола. Полковник Сър просто си освобождаваше напрежението и поддържаше имиджа си. Едно послание беше достатъчно ясно: полковник Сър и следователно цяла Хиспаниола бяха ядосани и негодуваха срещу все по-нарастващото отношение към тях като към изгнаници.
Когато речта свърши, програмата почти веднага започна да предава анимационни филмчета за приключенията на някакъв мъж с лице-череп, обут в дълги панталони и облечен с черно палто. Мери разпозна Барон Самеди, Геге Наго, мошеникът при смърт и погребения.
Мери изключи екрана, оттегли се в спалнята си и на нощното си шкафче намери един подвързан том с речи и писания на полковник Сър. Седнала в края на леглото, тя прелисти книгата; взе слейта си и потърси нещо друго, което да изследва, опитвайки се да прогони сънливостта си.
След един час четене и чакане Мери отиде в кухнята и намери Розел тихо да седи и да плете. Розел погледна нагоре с топли и сърдечни очи:
— Да, госпожице?
— Самолетът на придружителите ми трябваше да е пристигнал досега.
— Жан-Клод провери преди няколко минути — въздушните лайнери имат закъснение.
— Каза ли защо?
— Често се случва, госпожице. Армията ни вечер има маневри на някое летище и самолетите трябва да изберат друго за кацане и полетите закъсняват. Но Жан-Клод не каза защо. Има ли нещо друго?
Мери поклати глава и Розел продължи да плете.
В спалнята, под прозрачния балдахин, тя беше съвсем не на мястото си. Мери погледна ръцете си — бяха повече като на манекен, отколкото като черните ръце на Розел. Дланите на Мери бяха черни, гладки и копринени, еластични и меки, свръхчувствителни при команда; отлична високобиологична кожа. Защо тогава я беше срам да ходи тук с тази кожа? Нито Жан-Клод, нито Розел я считаха за фалшива, но тяхното бе професионална учтивост и това, което наистина си мислеха можеше и никога да не бъде разкрито.
Жителите на Хиспаниола бяха почернели през дългите векове на мизерия.
Развитието на нанотерапията — използването на хирургически минисонди за въздействие върху подреждането на невроните и за директно преструктуриране на мозъка — ни даде възможност напълно да изследваме Страната на Съзнанието. Аз не можах да намеря какъвто и да било начин за оценка състоянието на отделните неврони в хипоталамуса, без да използвам агресивни методи като сонди, завършващи с микроелектроди или радиоактивни агенти. Никой от тези методи не беше в състояние да действа толкова часове, колкото са необходими, за да се изследва Страната на Съзнанието. Но дребни минисонди можеха да седят в един аксон или неврон, или близо до него и да преценяват състоянието, изпращайки сигнали през микроскопични „живи“ жички до чувствителни външни приематели… Това беше разрешението на проблема ми. Проектирането и строежа на тези минисонди се оказа по-лесно, отколкото очаквах. Първите минисонди, които използвах, даваха информация за протичането на нанотерапията, дребни сензори, които контролираха действията на хирургическите сонди и буквално вършеха всичко, което изисквах. Вече пет години те се използват в терапевтичните центрове.