Страхът на Фондацията

Червеевите дупки можеха да пренасят доста малка маса, защото диаметърът им рядко надхвърляше десет метра. Масивните хиперпространствени кораби пренасяха тежки товари, но те бяха по-бавни и тромави. Те изкривяваха пространствено-времевия континуум, свиваха го отпред и го разширяваха отзад и се придвижваха със свръхсветлинна скорост в рамките на Галактиката, но не и в своята собствена. Търговията между звездните системи се ограничаваше до леки, компактни и скъпи стоки. Подправки, моди, технологии — но не и обемни суровини.

Червеевите дупки можеха да побират много по-лесно модулирани светлинни лъчи. Изкривяванията им отразяваха лъчите до колекторите на другия им изход. Данните си течаха свободно и образуваха галактическата плетка.

А информацията беше противоположността на масата. Данните можеха да бъдат премествани, компресирани и с готовност изтичаха през копия. Информацията беше нещо, което можеше да се разпределя до безкрайност. Тя цъфтеше като цветя във вечна пролет, защото щом дадена информация се приложеше към някакъв проблем, полученото в резултат решение беше нова информация. И евтина, което означаваше, че за да се получи, са необходими малко материални ресурси. Предпочитаната й среда беше съвсем буквално светлината — лазерният лъч.

— Това е осигурило достатъчно комуникация за създаването на империя. Но вероятността някой туземец от зона Пюисан някога да замине за зона Закулот или поне до съседната звезда, тъй като през червеевите дупки това са равностойни пътувания, е била съвсем малка — обясни Хари.

— Така че всеки от твоите „замъци“ е бил изолиран — без да броим информационния поток — обади се Клеон, дълбоко въвлечен в идеята.

— Но сега макромрежата ще увеличи темпото на информационната размяна с хиляди — чрез използването на тези „скуизери“, които компресират информацията.

Клеон прехапа озадачено устни.

— Защо това е толкова лошо?

— Не е — намеси се Ламурк. — По-добри данни — по-добри решения. Всеки го знае.

— Не е задължително. Човешкият живот е пътешествие по морето на значенията, не мрежа от информация. Какво биха получили повечето хора от близък, личен поток от данни? Отстранена и чужда логика. Изкоренени подробности.

— Можем да управляваме нещата по-добре! — настоя Ламурк. Клеон вдигна пръст и следващите думи на Ламурк заседнаха в гърлото му.

Хари се поколеба. В думите на Ламурк наистина имаше смисъл.

Съществуваха математически релации между технологията, натрупването на капитал и труда, но най-важният драйвер се оказваше знанието. Около половината от ръста на икономиката на Империята идваше от нарастването на качеството на информацията, въплътена в по-добри машини и усъвършенствани умения, които водеха до ефикасност.

Тъкмо там се бе препънала Империята. Стремежът към новаторство на науките бавно се бе разсеял. Имперските университети произвеждаха прекрасни инженери, но не и изобретатели. Велики преподаватели, но малцина истински учени. Това оказваше влияние върху други приливи на времето. Но то бе предизвикано от нещо по-различно от глад за данни и Хари все още не знаеше причината.