Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
Голдмунд го остави да се оплаква и проклина, докато Роберт притихна.
— И така — каза той — достатъчно дълго ми опява. Сега ще тръгнеш с нас и ще се радвам, че имаме толкова хубава приятелка, тя се казва Лене и ще остане с мен. Но искам да доставя радост и на тебе, Роберт. Слушай, сега ние ще живеем известно време спокойни, здрави и ще се махнем от пътя на чумата. Ще си потърсим някое хубаво място с празна колиба или сами ще си издигнем една, там ние с Лене ще бъдем домакин и домакиня, а ти ще си нашият приятел и ще живееш у нас. И в това време ще ни бъде хубаво и приятно. Съгласен ли се?
О, да, Роберт бил напълно съгласен, ако не се иска нищо от него, ако не се иска да подава ръка на Лене или да докосва дрехите й…
— Не — каза Голдмунд, — такова нещо не се изисква, то дори ще ти е най-строго забранено. Да докоснеш Лене, макар и само с пръст! И наум да не ти идва!
И така, тримата продължиха да вървят, отначало мълчаливо, след това постепенно момичето се разприказва. Колко радостно било, че отново можело да види небе и дървета, и ливади, толкова ужасно било там в чумния град, с думи не можело да се изкаже. И Лене започна да разказва и да разтоварва душата си от тъжните и страхотни картини, които й се бе наложило да гледа. Тя разправи няколко истории, лоши истории, в малкия град сигурно е било ад. От двамата лекари единият бил умрял, другият ходел само при богатите, в много къщи лежали мъртви и се разлагали, защото никой не ги изнасял, а в други тези, които погребват, крадели, оплячкосвали, изнасилвали, а често те заедно с труповете измъквали от леглата и още живи болни и ги мятали в каруците за мърша — заедно с мъртвите хвърляли и тях в ямите. Тя можеше да разказва за различни грозни неща, никой не я прекъсна. Роберт слушаше с ужас и удоволствие, а Голдмунд остана тих и равнодушен, той искаше страховитото да се излее и не добави нищо. Пък и какво би могъл да каже? В края на краищата Лене се умори, потокът от думите й секна. Тогава Голдмунд почна да върви по-бавно и поде съвсем тихо песен с много строфи и с всяка строфа гласът му ставаше по-силен. Лене взе да се усмихва и Роберт слушаше ощастливен и дълбоко удивен — никога досега не бе чувал Голдмунд да пее. Всичко можеше той, този Голдмунд! Ето го сега, върви и пее, чуден човек! Пееше изкусно и чисто, но приглушено. И Лене още при втората песен тихичко му заприглася, а скоро встъпи и с пълен глас. Свечеряваше се, далеч отвъд безлесната равнина тъмнееха гори, а зад тях бяха сините ниски планини, чиято синева някак отвътре ставаше по-наситена. Ту весело, ту тържествено в такт с техните крачки звучеше и песента.
— Днес ти си толкова доволен — каза Роберт.
— Да, доволен съм, естествено, днес съм доволен. Намерих си толкова хубаво момиче. Ех, Лене, колко е хубаво, че слугите по погребенията те оставиха за мене! Утре ще си намерим малка наша родина, там ще ни бъде добре и ще сме радостни, че още сме здрави и живи. Лене, някога през есента виждала ли си в гората големите гъби, които охлювите толкова много обичат и които могат да се ядат?
— О, да — усмихна се тя, — много пъти съм ги виждала.
— Тъкмо толкова кафява като тях е и косата ти, Лене, а и така хубаво мирише. Ще си попеем ли още? Или ти може би си гладна? В раницата ми има нещо хубаво.
На другия ден те намериха това, което бяха търсили. В една малка брезова горичка имаше колиба от необелени стволове, може би на дървосекачи или построена някога от ловци. Тя беше празна, вратата лесно се отвори и дори Роберт се съгласи, че това е хубава колиба и местността е здрава. Пътем бяха попаднали на кози, които скитаха без пастир, и взеха със себе си една хубава коза.
— Е, Роберт — каза Голдмунд, — макар да не си бил строител, все пак ти някога си бил дърводелец. Трябва да заживеем тук и следва да издигнеш междинна стена в нашия замък така, че да имаме две стаи, едната за Лене и мене, другата за тебе и за козата. За ядене вече нямаме много, за днес ще трябва да се задоволим с козе мляко, все едно дали е много или малко. Следователно ти ще издигнеш стената, а ние двамата ще нагласим местата за нощуване на всички ни. Утре аз ще отида да търся храна.
Всички веднага се заловиха за работа. Голдмунд и Лене тръгнаха да търсят слама, папрати и мъх за своето ложе, а Роберт наточи ножа си о един камък и взе да реже тънки стебла за стената. Той не можеше да свърши това за един ден и вечерта излезе да спи на открито. Голдмунд намери в Лене една сладка партньорка, плаха и неопитна, но пълна с любов. Той кротко я взе на гърдите си, будува дълго и слуша биенето на сърцето й и когато тя отдавна, уморена и утолена, бе заспала. Вдъхваше мириса на кестенявата й коса и се притискаше до нея, но същевременно мислеше за голямата плитка яма, в която преобразеният дявол бе хвърлил всички коли, пълни с трупове. Животът беше хубав, щастието красиво и мимолетно, красиво и бързо увяхваше и младостта.