Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
Много хубава стана и междинната стена в колибата, накрая и тримата работиха по нея. Роберт искаше да покаже какво може и усърдно говореше какво още иска и умее да построи, ако разполагал с тезгях и инструменти, с винкелови железа и гвоздеи. Но тъй като нямаше нищо освен ножа и двете си ръце, задоволи се с това да нареже десетина брезови стебла и от тях да направи груба, здрава преграда на пода на къщичката. Двете помещения, така разпореди той, трябваше да се получат, като преградата се надстрои с преплетени клони на жълтуга, за което беше необходимо време, но бе приятно и хубаво, всички му помагаха. Между другото Лене трябваше да ходи да бере боровинки и да наглежда козата, а Голдмунд с малки обиколки изучаваше местността, дебнеше да открие храна, разузнаваше за съседства и донасяше със себе си едно или друго. Надлъж и нашир из околността нямаше жив човек, тъкмо от това Роберт беше много доволен, бяха осигурени срещу зараза и враждебност; но то имаше и лоша страна — не се намираше почти нищо за ядене. Наблизо се виждаше изоставена селска къща, този път без мъртъвци, и Голдмунд предложи да изберат нея за квартира вместо тяхната съградена от неодялани дървета къщичка. Роберт ужасен се отказа и гледаше с неодобрение на Голдмунд, загдето влиза в празната къща, а всяко нещо, което донасяше оттам, трябваше първо да бъде опушено и измито, преди той да го докосне. Това, което Голдмунд намери там, съвсем не беше много: две табуретки, едно ведро за мляко, няколко пръстени съда, брадва; но един ден той улови сред полето две изгубили се кокошки, Лене беше влюбена и щастлива; и на тримата правеше удоволствие да изграждат своя скромен дом и всеки ден да го правят малко по-хубав. Липсваше им хляб, но пък успяха да хванат още една коза и да открият нивичка е цвекло. Минаваха ден след ден, стената от плет беше готова, местата за спане — подобрени, бе направено и огнище. Потокът не беше надалеч, водата бистра и сладка. И често по време на работа се чуваше песен.
Един ден, когато заедно пиеха млякото си и възхваляваха живота в своя дом, Лене изведнъж мечтателно каза:
— Но какво ще стане, когато дойде зимата?
Никой не й отговори — Роберт се усмихна, Голдмунд се загледа странно пред себе си. Постепенно Лене забеляза, че никой не мисли за зимата, че никой не мисли особено сериозно толкова дълго време да остават на едно и също място, че този роден дом не е роден дом, че е заживяла сред скитници. И тя падаше духом. Тогава Голдмунд шеговито и окуражаващо й каза като на дете:
— Лене, ти си дъщеря на селяни, а те винаги се грижат за всичко отдалеч. Не се страхувай, отново ще си намериш дом, когато времето на чумата свърши, то няма да трае вечно. Тогава ще се върнеш при родителите си или ако имаш някой друг, отново ще постъпиш на работа в града и ще си имаш прехрана. Сега обаче е още лято и навред из околността има мор, а тук е хубаво и ние се чувстваме добре. Ето защо ще останем на това място толкова дълго или толкова кратко, колкото ни харесва.
— А после? — извика Лене буйно. — После всичко ли ще свърши? И ти ще си отидеш ли? Ами аз?
Голдмунд хвана плитката й и кротко я притегли към себе си.
— Малко глупаво дете — каза той, — забрави ли вече слугите, които прибират мъртвите, и домовете, където не е останал жив човек? Трябва да се радваш, че не си там, не лежиш в ямата и дъждът не вали върху ризката ти. Трябва да мислиш, че си се измъкнала, че в жилите ти тече топла кръв, да се смееш и пееш.
Тя още не бе примирена с това.
— Но аз не искам отново да поемам на път — оплака се Лене, — не искам да те пусна да си тръгнеш, не. Човек не може да бъде радостен, щом знае, че всичко това ще свърши скоро, ще отмине, ще изчезне.
И още веднъж Голдмунд й отвърна приветливо, но и с един скрит тон на заплаха в гласа:
— Малка Лене, над това вече са си блъскали главите всички мъдреци и светци. Няма щастие, което да трае дълго. Но ако за теб това, което имаме сега тук, не е достатъчно добро и вече не ти доставя радост, тогава аз начаса ще подпаля къщичката и всеки от нас ще тръгне по своя път. Нека бъде като си е, Лене, достатъчно говорихме.
Така и остана, тя се примири, но върху радостта й бе паднала сянка.
14
Още преди лятото да прецъфти съвсем, на живота в къщичката се сложи край, но по-различен, отколкото те бяха мислили. Дойде един ден, в който Голдмунд дълго обикаля наоколо с прашка за птици с надеждата да улучи някоя яребица или друг дивеч. Храната им беше станала твърде оскъдна. Лене беше наблизо и събираше боровинки. Понякога той минаваше покрай мястото, където бе тя; или виждаше над храстите главата й и мургавата й шия да се подава от ленената риза, или я чуваше да пее. Веднъж Голдмунд опита няколко боровинки при нея, после продължи да броди наоколо, за известно време тя се скри от погледа му. Мислеше за Лене наполовина с нежност, наполовина с раздразнение. Тя отново бе заговорила за есента и за бъдещето и че мисли, че е бременна и няма да го пусне да си тръгне. „Е, скоро всичко ще свърши — мислеше той, — скоро ще приключи. — Ще почне да странства самичък, ще изостави и Роберт. — Ще видя как, докато наближи зимата, отново да си проправя път до големия град и да стигна до майстор Никлаус, ще остана там за зимата, а на следващата пролет ще си купя нови добри обувки и пак ще тръгна, ще се добера до нашия манастир, до «Мариаброн», ще отида да поздравя Нарцис, вече ще станат десет години, откакто не съм го виждал. Трябва да го видя отново, било то само за един или за два дни.“