Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Няма. Само любопитствам. Той има добра репутация.

— Така е, има. Но ти не си дошъл тук да обсъждаме репутацията му.

— Вярно. Исках да поговорим за делото.

— Какво за делото?

— Какви са шансовете да го оправдаят, евентуалната му защита, наистина ли е луд. Ей такива неща.

— Струва ми се, че ти обяви сигурна присъда. Пред камерите, забрави ли? След като го подведоха под отговорност. На една от твоите пресконференции.

— Джейк, липсват ли ти вече камерите?

— Успокой се, Руфъс. Аз съм извън играта. Камерите са изцяло твои или твои и на Маршарфски, както и на Уолтър Съливан. Завладей ги, лъв такъв. Ако съм ти откраднал малко от прожекторите, дълбоко се разкайвам. Знам колко те боли.

— Приемам разкаянието. Маршарфски идва ли в града? Обеща пресконференция тази седмица.

— И си дошъл да говорим за нея, така ли?

— Не, исках да обсъдим делото „Хейли“, но очевидно ти си много зает.

— Точно така. Освен това нямам нищо за обсъждане с теб, губернаторе.

— Това е възмутително.

— Защо? Знаеш, че е вярно. Ти би водил дело и срещу собствената си майка за няколко заглавия на първа страница.

Бъкли се изправи и закрачи напред-назад зад стола си.

— Иска ми се да можеше да участваш в това дело, Бриганс — извиси се гласът му.

— И на мен.

— Щях да те понауча как се води дело срещу убийци. Наистина имах желание да ти покажа къде зимуват раците.

— Досега не ти провървя много-много.

— Точно затова ми се искаше този път да си ми насреща. Страхотно ми се искаше да си там. — Лицето му възвръщаше толкова познатия си морав цвят.

— Ще има други дела, губернаторе.

— Не ме наричай така — викна той.

— Защо, не е ли истина, губернаторе? Нали затова се тикаш пред камерите. Има ли някой, дето да не го знае? Ей го стария Руфъс, все се бута пред камерите, иска да става губернатор. Това си е самата истина.

— Аз си гледам работата. Водя дела срещу гангстерите.

— Карл Лий Хейли не е гангстер.

— Само гледай как ще го смачкам.

— Няма да е толкова лесно. Затова се искат дванайсет гласа от дванайсет възможни.

— Няма проблеми. Ти само гледай.

— Както беше с разширения състав, а?

Бъкли замръзна на място. Премига и гневно впи поглед в Джейк. Три дълбоки бръчки се врязаха в огромното му чело.

— Какво знаеш за тях?

— Това, което и ти. Един глас по-малко, и щеше да оплетеш конците.

— Не е вярно!

— Хайде, хайде, губернаторе. Не си пред репортери. Зная точно какво се е случило. Научих го само след няколко часа.

— Ще кажа на Нуз.

— Аз пък ще кажа на пресата. Ще стане много интересно преди процеса.

— Няма да посмееш.

— Засега не. Нямам повод да го направя. Мен ме изхвърлиха, забрави ли? И точно затова ти си тук, Руфъс. За да ми напомниш, че вече не участвам в делото за разлика от теб. Да ми посипеш малко сол в раната. Добре, свърши си работата. А сега си тръгвай. Върви да ухажваш съдебните заседатели. А може и някой репортер да виси още в съда. Хайде, тръгвай.

— С удоволствие. Съжалявам, че те обезпокоих.