Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Всъщност къде сме се венчали?
— В Билокси — отвърна той. — Аз се бях установил тук и малко по-късно ти реши да обърнеш завинаги гръб на Англия. Понякога се лаская от мисълта, че остана тук заради мен. — След като тя не реагира, той въздъхна дълбоко и погледна към тавана. — Познаваме се вече от доста време, приблизително от три години. И всичките тези години — забравени! Това е огромна загуба.
— Съжалявам, че състоянието ми ви създава неприятности, Малкълм. — Гласът й беше напълно безизразен. — На мен самата ми е далеч по-трудно.
— Убеден съм, мила — каза той тихо и потърси погледа й. — Но няма причина да не се възстановят поне някои от спомените ти.
Усмивката му стана по-топла и тя отново застана нащрек. Тъмните му очи блестяха така странно, че започна да се страхува какво ще й донесат следващите минути. Той дръзко я измери с поглед от горе до долу, съблече я с очи и лицето му придоби похотлив израз.
— Има моменти, в които един мъж се нуждае от самоутвърждаване. А доста вода изтече, откакто ние за последен път…
Лианор с мъка потисна треперенето си. Опита се да изглежда спокойна и като се преструваше, че не разбира, го запита:
— От какво самоутвърждаване се нуждаете, Малкълм? Ако се тревожите заради Аштън, аз ви казах, че той беше съвършен джентълмен по време на пребиваването ми там. — Тя вдигна рамене и за да не изглежда, че го отблъсква твърде рязко, добави: — Нямам представа, може би д-р Пейдж му е обяснил здравословното ми състояние и го е убедил, че трябва да се отнася с мен внимателно и сдържано. Трудно е да се каже как бих реагирала, ако ме принудят да правя нещо. Сигурно поради шока съм получила някаква сериозна травма. И досега имам странни видения, когато се развълнувам. Представям си, че повалят и убиват някакъв мъж.
Малкълм вдигна изненадано вежди.
— Убиват?
— О, знам колко странно звучи това, но когато съм много напрегната, получавам халюцинации. И не мога да кажа, дали си спомням неща, които наистина са се случили, или фантазията ми ражда някакви ужасни химери. Както и да е, във всеки случай е доста обезпокоително. — Тя се надяваше, че е наследила артистичния талант на баща си и че ще успее да убеди Малкълм в сегашното си тежко състояние. Животът й щеше да бъде по-лек, ако можеше да живее в тази къща, без да се страхува постоянно, че ще стане жертва на изнасилване. — Представяте ли си последиците, ако някой ме принуди да правя нещо против волята си?
— Да, да, естествено. — Той, изглежда, гореше от желание да приспи страховете й. — Не бих желал да се вълнуваш. Искам колкото се може по-скоро да се възстановиш.
По коридора се чу тропането на токчета. На прага се появи младо момиче. Когато видя Лианор и Малкълм, то се спря неуверено. Колебаеше се, дали да се оттегли тактично, или да влезе.
— Влез — подкани я Малкълм, благодарен за прекъсването.
Момичето нерешително се подчини. Черната му коса, сините очи и млечнобялата кожа, порозовяла от смущение, бяха прелестна гледка, но то явно не съзнаваше миловидността си. Започна да оправя нервно бонето си, няколко кичура бяха излезли изпод колосаната шапчица и се къдреха от двете страни на лицето. Престилката беше чиста и също колосана, но седеше малко накриво върху тъмносинята й рокля. Това съвсем не намаляваше прелестта й.
— Извинете, мадам — каза тя и направи реверанс, — аз съм Мери, домашната прислужница. Мегън ме изпрати да ви попитам дали бихте желали да вземете вана.
Лианор погледна бързо Малкълм, който замислено докосваше с показалец брадичката си. Той гледаше момичето, но, изглежда, все още се занимаваше с казаното от нея. Може би бе започнал да се съмнява в душевното й здраве. Ако това го задържеше на разстояние, тя нямаше нищо против. Сега най-много й се искаше да се изкъпе, но не й се щеше да отговори пред него.
Накрая Малкълм забеляза, че го наблюдават, и отвърна с любезна усмивка на погледа на зелените очи.
— Би ли ме извинила, мила? Имам да уреждам още нещо в града. — Стана, взе дясната й ръка и докосна с устни върховете на пръстите й. — До довечера.
Лианор кимна грациозно, доволна, че той се оттегля. Надяваше се, че ще премисли и ще реши все пак временно да живее другаде.
От първата си баня в Бел Шен не беше копняла толкова много за вана с гореща вода, за да премахне болките от мускулите си. Пътуването от Нечиз до Билокси беше едно тридневно мъчение, защото колелата на каретата не бяха пропуснали никоя дупка и никоя бразда по лошите пътища. Цялото тяло на Лианор беше натъртено. Когато се отпусна с дълбока, благодарна въздишка в топлата вода, тя затвори очи и се отдаде на мислите си. Веднага си спомни как Аштън я беше наблюдавал, докато се къпеше, как я беше извадил по-късно от водата и я беше занесъл гола в леглото. Знаеше, че беше опасно, но се наслаждаваше на спомена за любовта и нежността на Аштън. Иначе отчаянието и грижите щяха да я сломят.