Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Баща й я гледаше слисан.
— Да не искаш да кажеш, че ти… че действително си делила леглото с този мъж?
Лианор усети, че бузите й се наливат с предателска топлина. Как би могла да му разкаже за всичките нощи, които бе прекарала в ръцете на Аштън? Как би могла да позволи тези моменти, които значеха толкова много за нея, да бъдат омърсени от Малкълм и баща й? Беше се отдала на Аштън с убеждението, че е негова жена, и не възнамеряваше да им довери каквото и да било.
— Била съм вече тук — каза тя, без да отговори на въпроса му. — Сигурна съм в това. Всичко ми изглежда познато. — За момент се загледа как морето ближеше лениво песъчливия бряг. — Усещала съм там долу вълните, когато се разхождах боса. — Тя посочи с плавно движение цялото помещение. — Мога да приема, че вероятно тук е моят дом, но… — Тя се обърна и се втренчи в Самъртън. Червено-златистите лъчи на слънцето, които влизаха през стъклата, придаваха на зелените й очи демоничен блясък. — Но за вас още не мога да си спомня.
Робърт Самъртън усети тръпки по гърба. Струваше му се, че го обхваща леден студ и се насили да се освободи от това усещане. Той отново отпи от уискито.
— Ужасно е, когато една дъщеря забрави собствения си родител. — Изтри носа си с опакото на ръката и подсмръкна, сякаш трябваше да се пребори със сълзите си. — Дълбоко съм натъжен, че си ме отблъснала от сърцето си, Лианор.
— И за Малкълм не мога да се сетя — промълви тя, като съзнателно пропусна видението на мъжа с мустаци, което я бе споходило при пътуването с каретата през Ню Орлиънс, защото онзи спомен беше твърде мъгляв. Би могъл да се отнася до мнозина млади мъже.
— Това също е много лошо. Да забравиш съпруга си! — Самъртън се обърна и погледна дъщеря си, възмутен, че е могла да каже такова нещо. Той отново отпи от чашата в ръката си, поклати се на токовете и завъртя загрижено глава. — Не знам какво ти е станало, момиче. Забравила си двамата мъже, които те обичат повече от всички други, като че ли не сме означавали нищо за теб, като че ли не сме нищо повече от пяната, която се носи долу по вълните. — Изпразни чашата си на един дъх и пое дълбоко въздух, когато алкохолът се стече като огън по гърлото му. — Ти си дарила сърцето си на един мъж, който поведе сестра ти по крив път и след това я захвърли като ненужен парцал, след като му се бе отдала. Може би Аштън Уингейт не е убил лично Лиарин, но във всеки случай е отговорен за смъртта й. Ако не беше я взел със себе си на борда на парахода, тя и досега щеше да е сред нас. — Той се загледа в очите на Лианор, като че търсеше там поне капка съгласие. — Не си ли спомняш колко оплаквахме загубата й? Ами клетвите за отмъщение?
Лианор поклати глава.
— Аштън е обичал Лиарин. Знам, че е било така! И няма да ти позволя да му приписваш, че я е убил или я е тласнал към смъртта.
Робърт Самъртън се приближи до дъщеря си, за да сложи ръка на рамото й в знак на помирение, но тя избягна докосването с рязко движение. Въздъхна, когато той се обърна и отиде пак до скрина, за да напълни чашата си, преди да започне да крачи замислено напред — назад из салона.
— Мила Лианор! — Той заговори с той на загрижен баща, приказваше бавно и настойчиво, за да могат думите му да й въздействат. — Не искам да увеличавам тревогата ти. Разбирам душевното ти състояние. Само ще ти обърна внимание на няколко факта, които би трябвало да знаеш. Аштън Уингейт е известен развратник и ми е напълно ясно защо едно беззащитно, объркано младо момиче не е могло да устои на изкуството му да прелъстява. Но, мило мое дете — той се изкиска тихичко, — не мога да си представя, че един такъв мъж вярва в призраци. Струва ми се, че от самото начало е знаел коя си. — Самъртън вдигна отново чашата до устните си и се усмихна, доволен от логиката си. — Няма ли все пак да признаеш, че си се лъгала?
Баща й обясняваше всичко толкова просто, но Лианор не можеше и не искаше да се съмнява в страстната любов на Аштън към Лиарин, пък и беше твърде уморена, за да спори с баща си. Тя стисна юмруци, докато кокалчетата й побеляха, и поклати бавно глава.
— Не искам да слушам нищо повече. — В гласа й трепна леко раздразнение. — Не бих желала да говорите така унизително за Аштън Уингейт. Той е човек на честта и въпреки всичко, което казахте, е джентълмен.
— Какво чувам? Да не си влюбена в този човек?
Лианор гледаше баща си с горящи очи и й идеше да извика силно: „Да, о, да, обичам го!“ Би изкрещяла на целия свят тези думи. Очите й се напълниха със сълзи.
— Дано Малкълм да не разбере, че си се влюбила в друг мъж. Знаеш какви мотат да бъдат последиците от това, нали? Дуел!