Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
За щастие недостигът на работна ръка беше компенсиран с работата на две, а после и на три смени. Никой не се оплакваше, макар че мнозина бяха накрая на силите си. И това беше изцяло заслуга на Майлс.
Две бутилки фелицианско вино с неизвестно качество. Бутилка ликьор от Тау Цета, за щастие бледожълт, а не зелен. Два сгъваеми пластмасови стола за пикник плюс малка нестабилна масичка от същия материал. Половин дузина вакуумирани опаковки с фелициански деликатеси (поне такива бяха надеждите на Майлс) с неизвестен състав. Последните оцелели свежи плодове от разрушеното хидропонно хранилище на рафинерията. Това трябва да стигне. Майлс натовари Ботари до отказ, събра останалото в ръцете си и се насочи към затворническите секции.
В един от коридорите срещнаха Мейхю, който учудено вдигна вежди:
— Къде сте понесли всичко това?
— В съда, Ард, в съда… — ухили се в отговор Майлс.
Пелианците бяха направили затвор от мрачно складово помещение с лошо проветрение и малки, изсечени от метал килии. Майлс положително би изпитвал угризение на съвестта, ако пръв беше използвал тези кутии за затвор, но сега бе спокоен. Беше заварено положение, а килиите просто смениха обитателите си.
Изненадаха капитан Тънг увиснал с една ръка на кабела за осветлението. В другата държеше ламарина от лампазите си, съответно приплескана във формата на отвертка. С нея се опитваше да развие винтовете на капака, който покриваше килията му.
— Добър ден, капитане — жизнерадостно поздрави Майлс, насочил очи към краката на Тънг, замръзнали във въздуха. Пленникът сведе глава и отправи преценяващ поглед към неочаквания си гост. Видял Ботари, той очевидно прецени, че шансовете му си минимални, отпусна ръце и с глух тътен се приземи на металния под. Пазачът затвори зад тях и превъртя ключа.
— Какво щяхте да направите с капака? — любопитно попита Майлс и вдигна глава към тавана.
Тънг изпусна една полугласна ругатня и потъна във враждебно мълчание. Ботари разгъна масичката и столовете, тръсна продуктите отгоре и се оттегли до вратата със скептично изражение на лицето. Майлс седна и отвори една бутилка вино. Тънг остана на крака.
— Заповядайте, капитане, присъединете се към мен — сърдечно го покани младежът. — Зная, че все още не сте се хранили, ще ми бъде приятно да си поговорим.
— Аз съм капитан Кай Тънг от Свободния наемнически флот на Озер — започна да декламира онзи. — Гражданин съм на Народната демокрация Велика Южна Америка, планета Земя. Номерът на социалната ми осигуровка е Т-275-389-42-1535-1742. Разговорът приключи! — Устните му се превърнаха в две тесни цепки.
— Това не е разпит, капитане — увери го все така приятелски Майлс. — Разпитите се провеждат далеч по-успешно от хора със съответните медицински познания. А аз дори възнамерявам да ви предоставя известна информация… — Стана и стори дълбок, официален поклон: — Името ми е Майлс Нейсмит. — Ръката му посочи втория стол: — Моля, седнете. Достатъчно дълго стоях прав и вече имам болки във врата…
Тънг се поколеба, после бавно се отпусна на крайчеца на стола.
Майлс напълни чашите с вино и отпи една глътка. Отчаяно се опитваше да извика в съзнанието си някоя от забележките на дядо си, които щяха да го представят като ценител на доброто вино, но единствената, която изскочи в съзнанието му, никак не пасваше за случая: „ТЪНКО Е КАТО ПИКНЯ!“…
Премълча, избърса капачето на пластмасовата чаша и я побутна към Тънг.
— Моля. Отбележете, че няма нито отрова, нито наркотици.
— Най-старият номер в наръчника — скръсти ръце Тънг. — Взел си противоотровата малко преди да влезеш тук.
— О — вдигна вежди Майлс, после на лицето му се разля широка усмивка: — Да, наистина бих могъл да го сторя… — Отвори пакетче с някакви подобни на гума протеинови кубчета, очите му ги огледаха с почти същото подозрение, с което ги гледаше Тънг. — Аха… Това е месо… — Хвърли едно в устата си и усърдно задъвка. — Хайде, почвайте… Можете да ми задавате всякакви въпроси…
Тънг свъси вежди и успя да се пребори с ината си.
— Как са бойците ми?
Майлс му изреди имената на убитите, след това и на ранените, описвайки точното им състояние.
— Останалите са под ключ като вас — приключи той. — Ще пропусна да ви съобщя точно къде, само защото не съм сигурен какво още можете да измислите с тази отверка.
Тънг въздъхна с тъга и облекчение, ръката му несъзнателно посегна към едно протеиново кубче.
— Съжалявам за развоя на нещата — рече Майлс. — Предполагам, че не ви е приятно да се озовете в подобно положение. Аз самият бих предпочел някое по-мащабно и издържано в тактическо отношение сражение, като битката при Комар, например… Но трябва да приемете нещата такива, каквито са.