Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Защо? — присви очи Елена. — Нима това там… — главата й кимна по посока на амбулаторията: — Нима ще бъде по-малко болезнено за един мъж?
— Не зная — въздъхна Майлс. — Преди време баща ти казваше, че видиш ли жена в униформа, трябва да стреляш без капка колебание. Щом е станала боец, значи сама си го търси… Странна проява на егалитаризъм според мен, но все пак… Не зная. Всичките инстинкти ме тласкат да сторя нещо друго… Да хвърля наметалото си върху нея, да я парализирам, но не и да й откъсна главата… Просто не ме бива за битка с жена…
— Честта е неразделна част от риска — възрази Елена. — Отхвърлиш ли риска, отхвърляш и честта. Винаги съм била убедена, че ти си от малкото бараярски мъже, които допускат, че честта на жената не е скрита единствено между краката й…
— Понятието за войнска чест е свързано с патриотичния дълг на всеки боец! — поруменя Майлс.
— И на всяка жена-боец!
— Добре, дори да е така, това не ни помага да служим по-добре на своя император. Тук сме, защото искаме да получим десетте процента печалба върху сумата, която ни зае Тав Калун. Или поне такова беше първоначалното ни намерение…
Обърна се да продължи обиколката, после изведнъж спря:
— Какво каза преди малко за болката? Когато понесеш болката на своя колега, ще бъдеш достатъчно твърда и за тази на врага, така ли?
— Да — вирна брадичка тя.
— Майка ми също беше истински войн. Но в сърцето й винаги е имало място за болката… Дори за тази на врага!
Продължиха напред в мълчание.
Стратегическото съвещание за мерките срещу евентуална вражеска контраатака протече по-леко, отколкото очакваше Майлс. Офицерският състав се събра в просторна заседателна зала, очевидно използвана от висшето ръководство на рафинерията. Отвъд широките прозорци се разкриваше спираща дъха панорама към сложните съоръжения. Майлс изсумтя и седна с гръб към нея.
Сравнително лесно влезе в ролята на арбитър над потока от най-разнообразни предложения, успявайки да прикрие оскъдните си познания в областта на отбранителната стратегия. Хъмкаше и кимаше с глава, отвреме навреме промърморваше по едно „Господ да ни е на помощ“ и избягваше да гледа към Елена, тъй като имаше опасност да избухне в смях. Работата свършиха останалите участници в съвещанието — Торн и Аусън, Даум и Джесек, към които се присъединиха и тримата младши фелициански офицери, Бог знае защо пощадени от пълното мозъчно промиване, сполетяло началниците им. Майлс имаше грижата да отклонява всички идеи, които се приближаваха прекалено много до тактиката, довела до поражението на пелианците.
— Майор Даум — взе заключителната дума той. — Ако успеете да установите връзка със своето командване на планетата, работата ни ще бъде значително улеснена. — Как е възможно да сбъркаш една цяла държава, Господи, въздъхна в себе си той, после тръсна глава и продължи: — Като последна възможност предлагам да изпратим доброволец с някоя от совалките, който да направи опит за директен контакт. Все някой трябва да им каже, че сме тук, нали?
— Ще направим всичко възможно, сър — обеща Даум.
Някой се беше престарал и кабината на Майлс се оказа едно от най-луксозните помещения в рафинерията — вероятно запазена за същите висши ръководители, които са заседавали в елегантната заседателна зала. За съжаление службата по поддръжка не беше работила през последните няколко седмици и безпорядъка бе пълен. Майлс трябваше да си пробива път сред личните вещи на пелианеца, който последен беше обитавал луксозното помещение, сред тях можеха да се открият и такива, които бяха принадлежали на прогонения преди това фелицианец. Разхвърлени дрехи, опаковки от синтетична храна, информационни дискети, полупразни бутилки — всичко това представляваше невероятна бъркотия, предизвикана от временното изключване на изкуствената гравитация по време на боя. След проверка се оказа, че информационните дискети са запълнени с развлекателни програми. Нямаше секретни документи, нямаше брилянтни военни планове…
Би могъл да се закълне, че пъстрото мъхесто покритие на стените в банята започва да помръдва в момента, в който отмести поглед от него. Вероятно всичко се дължеше на изтощението, но той все пак гледаше да не докосва стените по време на къпането. После увеличи дебита на осветлението до максимум и запечата вратата. Спомни си как едва четиригодишен беше отказал нощното присъствие на сержанта, макар да беше сигурен, че в гардероба се крият страховити НЕЩА… Очите му лепнеха за сън. Навлече комплект чисто бельо и се отправи към леглото.
То представляваше синтетичен балон без гравитация, приятно затоплен от инфрачервени лъчи. Сексът в подобно легло бил едно от най-хубавите преживявания по време на космически полети — така поне твърдяха старите вълци. Той обаче не беше имал възможност да го опита практически. След десетина минути безуспешни опити да се отпусне в тази топла хралупа, той си даде сметка, че едва ли ще може да заспи в нея, да не говорим за други упражнения. Под въздействието на топлината в кабината се пробудиха застояли миризми, в леглото се появиха едва забележими петънца. От всичко това Майлс заключи, че поне трима преди него се бяха ползвали от удобствата на луксозното помещение за почивка. Измъкна се, седна на пода и зачака да се успокои стомаха му. Победата на бойното поле има и не особено приятни последици, рече си той.