Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
До него Аусън подскачаше от възторг.
— Глей к’во става! — изкрещя той. — Наредиха се като по учебник! А Гамад викаше, че си побъркан, за да оставиш без защита страната откъм слънцето!… Ти си истински гений, Дребосък!
Майлс неволно си представи с какви имена щяха да го наричат при неблагоприятен развой на битката и това му помогна да изтрезнее. Облекчението беше толкова огромно, че главата му се замая. Облегна се назад и бавно изпусна въздуха от гърдите си.
Втори кораб на пелианците избухна в пламъци, последва го трети… Цифрите в ъгъла на екрана пред Майлс смениха знака си от минус на плюс.
— Аха! — викна възбудено Майлс. — Сега вече ни паднаха в ръчичките! Прекратяват атаката и увеличават скоростта!
Инерцията на пелианците беше такава, че волю-неволю трябваше да минат в опасна близост с рафинерията. Сега всичките им усилия бяха насочени към постигането на максимална скорост, за да съкратят до минимум присъствието си в опасния район. Торн и Аусън продължаваха да ги притискат откъм тила.
Един от корабите на противника се отдели от строя и започна странна маневра. Вместо да търси спасение, той изведнъж се стрелна по посока на станцията и даде залп. Но какъв е този заряд? Компютрите в командната зала не предложиха очакваната идентификация. Определиха го като лъч и толкоз. Не беше плазма, не беше и лазер… Нито пък енергийно поле, срещу което главната подстанция би могла да изгради защитен екран. Лъчът потъна някъде между огромните чинии на слънчевите колектори, последици нямаше. Не знаеха дори дали е улучил нещо, какви са евентуалните щети. Странно, много странно…
Майлс протегна ръка и стисна холограмата на вражеския кораб в юмрука си. Сякаш искаше да го разгледа отблизо и да разкрие тайната му.
— Дай да пипнем този приятел, капитан Аусън.
— Излишен труд, по-добре да го оставим да настигне дружките си…
— Това е заповед, капитан Аусън! — понижи глас младежът.
— Слушам, сър! — стреснато го погледна онзи. Е, номерът все още минава, въздъхна доволно Майлс. Офицер-свързочникът осъществи светкавична кодирана връзка с „Ариел“ и предаде новата заповед. Напрегнат и възбуден, Аусън получи възможност да опита максималната скорост на новия си кораб. А и други негови качества — особено системата за заблуда на противниковия прицел, която изпращаше в ефира стотици симулативни изображения на кораба. Именно с нейна помощ определиха далекобойността на тайнствения лъч, както и необичайно голямата пауза между отделните пулсации. Дали не е някаква система за самозареждане? Разстоянието до беглеца бързо се скъсяваше.
— Какъв ще бъде сценарият, господин Нейсмит? — вдигна глава Аусън. — „Спри, или си мъртъв“?
— Това няма да свърши работа — замислено поклати глава Майлс. — По-скоро трябва да им попречим да се самовзривят… Това не са наемници и заплахите не вървят. Като нищо ще го направят…
Аусън прочисти гърлото си и отново впери поглед в екраните.
Майлс тактично сдържа ироничната си усмивка и насочи внимание към потока данни от компютъра. Машината приключи с изчисленията, излъчи визуален модел на ситуацията по прехващането и любезно зачака вдъхновението му. Майлс направи опит да се постави на мястото на пелианския капитан. Изчисли времето и скоростта на прихващането, определяйки най-благоприятния момент за пряк обстрел.
— Близичко сме — въздъхна той и изчака оформянето на холограмата, която показа със смразяваща яснота какво ще стане в случай на грешка в изчисленията му.
Аусън хвърли поглед към малките, но ярки фойерверки на иглените заряди около кораба на врага, промърмори едно „проклети самоубийци“ и потъна в напрегнато мълчание.
Майлс предпочете да не му обръща внимание. Помълча една безкрайно дълга секунда, после тръсна глава:
— Всички членове на екипажа да облекат скафандри и да си подготвят за абордаж! Пелианците знаят, че не могат да ти избягат и вероятно ще минират кораба си. После ще се натоварят на спасителната совалка и ще се надяват, че проклетият кораб ще гръмне под носа ни… Но ако ние не си губим времето със совалката и успеем да се промъкнем през аварийния изход докато те все още не са напуснали през страничния, имаме всички шансове да разминираме кораба и да го пленим невредим!
Устните на Аусън подозрително се присвиха.