Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Много ясно! — изръмжа Тънг. — За кого се мислите вие? За лорд Воркосиган?
Майлс се задави с глътка вино. Ботари се отлепи от стената да го потупа по гърба (без особен успех), очите му подозрително огледаха капитана. Младежът възвърна самообладанието си заедно с нормалното дишане. Избърса устни и вдигна глава:
— Предполагам, че имате предвид адмирал Арал Воркосиган от Бараяр, нали? Извинете, но допуснахте малка грешка — той вече е граф Воркосиган…
— Така ли? — любопитно го погледна Тънг. — Значи все още е жив?
— Жив и здрав.
— Познавате ли книгата му за битката при Комар?
— Книга? Вероятно имате предвид спомените му за хода на бойните действия. Да, чувал съм за тях. Зная, че са въведени като наръчник поне в две от нзвънпланетните военни академии… Извън Бараяр, имам предвид…
— Чел съм ги единадесет пъти! — похвали се Тънг. — Най-блестящите военни мемоари, които са били писани някога. Изключително сложната стратегия е изложена в логически диаграми по отделни направления — политика, икономика и всичко останало. Готов съм да се закълна, че този човек притежава забележителен ум. Жалко, че много хора дори не са чували за тази творба. Аз самият съм я включил в изпитната програма на своите млади офицери…
— Аз пък съм го чувал да казва, че войната е провал на провежданата политика… Предполагам, че политическият аспект е неразделна част от стратегическото му мислене…
— Положително, особено когато се мисли на неговото ниво… — Тънг подозрително наостри уши: — Чувал сте го? Не зная да е давал интервюта по този въпрос… Случайно да пазите някакви материали по въпроса? Мога ли да получа копие от тях?
— Ами… — поколеба се Майлс. — Това беше личен разговор…
— Вие сте разговаряли с НЕГО?
Майлс изпита усещането, че изведнъж е пораснал с половин метър в очите на Тънг.
— Да — предпазливо отвърна той.
— А не знаете ли дали случайно няма записки и върху операцията Ескобар? — видимо се оживи Тънг. — Нещо, което да наподобява рапорта за Комар? Винаги съм мислел, че такава публикация трябва да съществува, просто защото би отразила другата част на разсъжденията му… Отбранителната стратегия като част от офанзивната… Нещо подобно на двата тома за Уолшеа и Ския IV, издадени от Шри Симка…
Най-сетне Майлс разбра що за човек седи срещу него. Тънг беше страстен почитател на военната история. Отлично познаваше този тип хора, с мъка сдържа тържествуващата си усмивка.
— Не, мисля, че такава публикация няма — отвърна той. — Битката при Ескобар все пак беше поражение. Той рядко споменава за нея и това е напълно разбираемо. Може би заради известна суета…
— Може би — кимна в знак на съгласие Тънг. — Но книгата беше страхотна… Всичко, което изглеждаше хаотично на бойното поле, всъщност се е подчинявало на строги, предварително начертани схеми… А е станало хаотично, просто защото битката е била губеща…
Сега беше ред на Майлс да наостри уши.
— На бойното поле? — вдигна вежди той. — Вие сте бил участник в сраженията при Комар?
— Да. Бях младши лейтенант във флотата на Селби, наета от Комар… Какво нещо беше, Господи! Оттогава изминаха двадесет и три години! Всички слаби пунктове в отношенията наемник-работодател се скъсаха под носа ни, и това стана още преди да дадем първия изстрел! Много по-късно разбрахме, че това е било предизвикано от разузнавателната тактика на Воркосиган…
Майлс издаваше звуци на одобрение и внимание към чутото, искаше му се да извлече всичко от тези неочаквани спомени. Плодовете на масичката се превърнаха в планети, в спътници, протеиновите кубчета с различна форма станаха бойни кораби, свързочни совалки, бомбардировачи и транспортни средства… Унищожените по време на битката бяха моментално изяждани. Заедно с втората бутилка вино преминаха върху други известни сражения, проведени от наемници. Зяпнал в устата на Тънг, Майлс забрави за всякаква предпазливост.
Най-накрая Тънг доволно се облегна назад. Беше пълен до отказ с храна и вино, едновременно с това напълно освободен от бойни истории. Познавайки добре възможностите си, Майлс близваше по малко от чашата, колкото да прояви любезност. Разклати остатъка от виното си и реши, че е време да опипа почвата:
— Много жалко, че офицер с вашия опит трябва да приключи кариерата си в някаква мрачна метална клетка…
— Нямам никакво намерение да оставам в тази клетка — увери го с усмивка Тънг.
— Аха… Разбирам. Може би няма да се наложи да правите опит за бягство… В момента организацията „Наемници на Дендарии“ се разраства и изпитва остра нужда от ръководни кадри с опит…