Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
Всички холографи работеха, ярките им конфигурации изпълваха въздуха и създаваха впечатлението за хаос. Напрегнат до крайност, Аусън се беше заел със сложната задача да осигури поддръжката на две външни станции едновременно. Вдигна глава и на устните му се изписа усмивка на облекчение.
— Радвам се, че успяхте да се справите, милорд.
— Аз също — отвърна Майлс и се отпусна в съседното креело. — Но престани с това „милорд“, ако обичаш… „Господин Нейсмит“ върши същата работа…
— Всички те наричат така — погледна го с недоумение Аусън, все пак решил да изостави официалната форма на обръщение.
— Това е вярно, но… Тук не става въпрос за обикновена почтителност. Обръщението „милорд“ е свързано с известни юридически оформени отношения… Няма да ме наричаш „съпруже мой“ ако чуеш, че жена ми го прави, нали? Давай сега да се залавяме за работа!
— По всичко личи, че ще имаме работа с десетина малки кораби, пелианско производство — отвърна Аусън. Очите му пробягаха по екрана, челото му се сбърчи от безпокойство: — Не знам къде са нашите момчета, тая работа си е точно в техен стил…
Майлс предположи, че „нашите момчета“ трябва да са озеранците — бившите бойни другари на Аусън. Това не го разтревожи, защото вече беше сигурен в лоялността на човека до себе си. Хвърли му един кос поглед и изпита увереността, че знае защо пелианците са се отказали от услугите на наемниците. Когато са открили, че един озерански кораб действа срещу тях, смайването им положително е било огромно. Представи си какво недоверие и объркване цари в Генералния щаб на врага и очите му възбудено заблестяха.
Корабът описа плавен кръг и легна в курс срещу противника. Майлс набра номера на командната зала.
— Добре ли си, Ард?
— Да — отвърна Мейхю. — Особено ако се вземе предвид обстоятелството, че летя сляп, глух и парализиран. Ръчното управление е жива мъка. Имам гадното чувство, че не аз управлявам кораба, а той мен!
— Продължавай в същия дух — ободри го Майлс. — И не забравяй, че трябва да ги подмамим към стационарните бойни единици, а не да ги елиминираме директно…
Отпусна се в креслото и насочи вниманието си към непрекъснато променящите се данни върху екраните.
— Май нямат представа за количеството и качеството на оборудването, донесено от Даум — промърмори той. — И затова просто копират тактиката на фелицианците, която веднъж вече се е оказала печеливша…
Водещите кораби на пелианците наближиха обсега на стационарните оръжия. Майлс затаи дъх, сякаш с това искаше да накара своите хора да изчакат до последния момент. Пръснати нарядко из астероидния пояс, самотни и малобройни, те със сигурност са на нокти… За съжаление броят на отделните оръжия беше доста по-голям от броя на хората, които са в състояние да ги обслужват. Дори ако се вземат предвид и онези огневи точки, които могат да се управляват с компютър… Голяма част от електрониката се оказа заразена с компютърни вируси и Баз се бори с тях до последния миг, подпомаган от Елена. Сигурно още продължават, въздъхна в себе си Майлс. Много му се искаше да оправдае решението си да изпрати момичето в толкова опасна близост до полето на бойните действия…
Първият пелианец изстреля пълен комплект бомби с касетъчен заряд, те зловещо проблеснаха и се насочиха към слънчевите колектори. О, НЕ!, простена в себе си Майлс, представяйки си как двуседмичен денонощен труд отива по дяволите. Бомбите се пръснаха на хиляди блестящи игли и космическото пространство изведнъж оживя: защитните оръжия изстреляха огнен залп, Майлс остана с чувството, че се забавиха само с миг… Пелианският кораб се пръсна от пряко попадение, постигнато може би с майсторство, може би с чист късмет… Част от корпуса му обаче продължи да се носи напред — една огнена бомба, не по-малко опасна от умните, самонасочващи се оръжия.
Корабите след него започнаха да се раздалечават, рязко променяйки траекторията на полета си. Аусън и Торн се впуснаха след тях, налитащи като разсърдени стършели. Майлс изпита чувството, че са две полудяли овчарски кучета, нахвърлили се върху собственото си стадо. Запленен от величествената красота на маневрата, той нададе тържествуващ вик, юмрукът му се стовари върху контролния панел. Ех, ако разполагаше с още един кораб! Тогава щеше да стисне пелианците в стоманен юмрук и шансовете на някой от тях да се върне у дома, за да изплаче болката си, ставаха минимални. Но и така не е зле — маневрата постигна главната си цел и пелианците се сгъстиха. Така станаха отлична цел за стационарните оръдия на рафинерията.