Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
Очевидно имаше предвид озеранеца, когото Майлс ликвидира с помощта на собствения му медицински комплект. Баз беше стопил един мъртвец, без да знае това… АЗ ТЕ СПАСИХ!, изкрещя в себе си той. АЗ БЯХ ТОВА, А НЕ БАЗ!…
— Това е вярно, сержант — чу гласа си някъде отстрани Майлс. — Дължиш живота й на своя брат по клетва.
— Тоя не ми е никакъв брат!
— Брат ти е, след като аз го казвам!
— Това не е правилно, не е точно… Трябва да го направя както подобава!… — Ботари се завъртя, устните му нервно се движеха. Майлс никога не беше го виждал толкова развълнуван. Претоварих го напоследък, упрекна се мислено той. Много му се събра на главата, прекалено бързо, прекалено изведнъж…
— Не е… безчестие! — успя да изфъфли Баз. Елена му направи знак да мълчи и яростно се извърна към Ботари.
— Ти и проклетата ти войнска чест! Е, аз също влязох в бой и убих човек! Какво толкова? Обикновена касапница и нищо повече! Всеки робот би сторил същото! Нима не разбираш, че всичко е лъжа и измама? Вече изобщо не можеш да ме впечатлиш с униформата си, чуваш ли?!
Лицето на Ботари потъмня, а Майлс й правеше отчаяни знаци да запази спокойствие. По принцип нямаше нищо против свободата на духа, но тя избра най-неподходящото време, за Бога! Нима не си дава сметка за това? Не, очевидно не може да го стори… Затънала е дълбоко в болка и срам, на рамото й вече тежи нов призрак… Досега не беше казала нито дума за убития враг, а Майлс добре съзнаваше, че е имала основателни причини за това.
Но той има нужда от всички — от Баз, от Елена и Ботари. Трябва да бъдат задружни, трябва да работят упорито, иначе никога няма да се върнат у дома… Душата му жадуваше да се освободи от натрупаните чувства на притеснение и гняв, но той знаеше, че трябва да се въздържа, че трябва да дава пример на останалите.
Преди всичко трябва да раздели Елена и Ботари, поне докато се успокоят духовете. Иначе положително ще се разкъсат. А що се отнася до Баз…
— Елена — вдигна глава той. — Помогни на Баз да иде в амбулаторията и накарай санитарния инструктор да го изследва за вътрешни травми.
— Слушам, милорд! — отвърна тя, наблягайки на официалното обръщение, по всяка вероятност заради Ботари. Изправи Баз на крака, преметна ръката му през рамото си и хвърли мрачен поглед към баща си. Пръстите на Ботари конвулсивно се свиха, но той остана на място, без да каже нито дума.
Майлс ги изпрати до стълбичката и с облекчение установи, че дишането на Баз започва да се нормализира.
— Мисля, че сега е най-добре да остана при сержанта — прошепна в ухото на Елена той. — Вие двамата ще се оправите, нали?
— Благодарение на теб — погледна го топло Елена. — Опитах се да му попреча, но ужасно се страхувах… — Примигна, за да прогони последните сълзи от клепачите си.
— Така е по-добре. Всички сме уморени и раздразнителни. Дори и той… — понечи да я попита за дефиницията на думичката „гушкане“, но в последния момент се овладя. Тя се извърна към Баз и му прошепна няколко успокоителни думи, от които душата на Майлс закипя.
Преглътна раздразнението и се върна обратно на наблюдателния пункт. Ботари стоеше там, където го беше оставил, мрачен и вглъбен в себе си.
— Имаш ли още от онова уиски, сержант? — попита с въздишка Майлс.
Ботари излезе от вцепенението и механично попипа задния си джоб. Подаде манерката, но не каза нищо. Майлс му направи знак да седнат на удобните дивани. Ботари се подчини, ръцете му безжизнено увиснаха между коленете, главата му остана сведена на гърдите.
Майлс отпи една глътка и му подаде манерката:
— Пий!
Ботари поклати глава, но после я пое и отпи една едра глътка.
— Никога не си ме наричал ординарец — промърмори след известно време той.
— Извинявай — въздъхна Майлс. — Но трябваше да привлека вниманието ти…
Мълчание, последвано от нова юнашка глътка.
— Всъщност, това наименование е съвсем точно…
— Защо искаше да го убиеш? Нима не знаеш колко е остра нуждата ни от технически персонал?
— Тоя е нередовен — промърмори след дълга пауза Ботари. — Най-малкото пък за нея… Дезертьор!
— Не се е опитвал да я насили. — Не беше въпрос, а категорично заключение.
— Не… Предполагам, че не… — промърмори Ботари. — Но знае ли човек?…
Майлс бавно огледа кристалната кабина, прекрасна в здрача на нощта. Отлично място за гушкане, пък и за нещо повече… Издължените бели ръце сега са някъде в лазарета и вероятно полагат студени компреси върху шията на Баз. А той седи тук и се напива с най-грозния мъж в галактиката. Каква загуба!
Манерката продължи движението си от ръка в ръка.
— Знае ли човек? — мрачно повтори Ботари. — А тя трябва да получи всичко както трябва… Ти си даваш сметка за това, нали, милорд? Виждаш го, нали?