Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
От мястото му се разкриваше отлична гледка към разбития и разкривен корпус на РГ-132. Беше изпъстрен с вдлъбнатини и дупки от плазмени удари, които отдалеч приличаха на тъмни петна мъх. Майлс го гледа в продължение на няколко минути, после реши да провери дали сержант Ботари все още разполага с онази манерка, в която имаше уиски.
Коридорът водеше към наблюдателен пункт — една кристално-хромирана черупка, над която блестяха милиарди звезди. Най-важното й предимство беше, че висеше направо в космоса, без никаква гледка към рафинерията. Неотразимо привлечен, Майлс бавно се насочи натам.
До слуха му достигна риданието на Елена, вените му моментално набъбнаха от притока на адреналин, спокойствието от величествената гледка изчезна. Риданието идваше откъм наблюдателния пункт и Майлс тромаво закуцука натам.
Изкатери се по стълбичката и се завъртя. Помещението тънеше в здрач, разкошното тъмносиньо кадифе на креслата смътно проблесваше на звездната светлина. Запълнени с течност, странните по форма мебели сякаш подканяха уморения пътник да се отпусне в тях. Върху един от тях беше проснат Баз Джесек, а Ботари заплашително се бе навел над него.
Колената на сержанта притискаха корема на инженера, огромните лапи стискаха шията му. Лицето на Баз беше лилаво, от устата му излитаха несвързани слова. С разкопчана туника и бледо лице Елена отчаяно обикаляше около тях.
— Не, татко, не! — кършеше ръце и проплакваше тя.
Дали Ботари не е спипал инженера в момент, в който се е опитвал да нападне Елена, запита се Майлс и остра ревност прониза сърцето му. После тръсна глава и си наложи да мисли трезво. Елена прекрасно можеше да се защитава — бащата-параноик отдавна се беше погрижил да я научи на това. Но ревността продължаваше да бушува в душата му. Злорадо реши, че спокойно може да не прави нищо, а просто да остави Ботари да довърши делото си.
— Майлс, милорд!… — зърна го Елена. — Моля те, спри го!
— Пусни го, сержант! — пристъпи напред Майлс. Ботари извърна пребледнялото си от гняв лице към младежа, измърмори нещо и продължи да стиска гърлото на нещастния инженер.
Майлс коленичи и докосна с длан набъбналите мускули на сержанта. Имаше чувството, че върши най-опасната постъпка в живота си. Гласът му премина в шепот:
— Трябва ли да повтарям заповедта си, ординарец?!
Ботари не му обърна внимание.
Пръстите на Майлс се увиха около китката му.
— Нямаш достатъчно сила! — изръмжа сержантът.
— Но имам достатъчно воля да си счупя пръстите, ако това е необходимо! — прошепна Майлс и натисна с цялата тежест на тялото си. Ноктите му побеляха, всеки миг очакваше да чуе зловещото пропукване на меките си стави…
Сержантът затвори очи, въздухът излетя с остро свирене между здраво стиснатите му зъби. В следващата секунда ядно изруга, пусна шията на Баз и се отърси от вкопчилият се в ръцете му Майлс. Отстъпи крачка назад и направи опит да успокои бурното си дишане. Побелелите му от гняв очи не виждаха нищо.
Тялото на Баз се плъзна с глух тътен на пода. Отворил уста като риба на сухо, той напълни дробовете си с въздух, закашля се и изплю кръв. Елена изтича и взе главата му в скута си.
Майлс се изправи с цената на доста усилия и дрезгаво промърмори:
— Е, добре… Какво става тук?
Баз направи опит да каже нещо, но от устата му излезе само някакво неясно гъргорене. По бузите на Елена се търкаляха сълзи на безсилие и гняв.
— По дяволите! Теб питам, сержант!
— Пипнах я да се гушка с тоя страхливец! — изръмжа Ботари, все още с гръб към тях.
— Той не е страхливец! — изкрещя Елена. — Бие се не по-зле от теб! Днес ми спаси живота!… — Извърна се към Майлс: — Ти несъмнено си видял това на мониторите, милорд! Някакъв озеранец ме притисна със сервоусилвателите на скафандъра си и се готвеше да ме убие, когато Баз се намеси с плазмения си лък!… Кажи му!