Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Вие пленихте кораба ми — горчиво се усмихна Тънг.
— Плених и кораба на капитан Аусън — възрази Майлс. — Но можете да го питате дали е нещастен от този факт…
— Добре говорите, господин… хм… Нейсмит. Но аз имам договор и за разлика от някои, не съм забравил този факт… Наемник, който не спазва клаузите на договора си в трудни времена, не е войн, а обикновен мошеник!
Душата на Майлс се изпълни с уважение.
— Признавам, че сте напълно прав, сър — промълви с нескрито възхищение той.
Тънг го изгледа с лека насмешка:
— Няма значение какво мисли онзи задник Аусън, на мен ми се струва че именно вие се държите като нетърпелив младши офицер и скоро не аз, а вие ще си търсите работа… Шансовете ви са общо взето добри, тъй като притежавате известни тактически познания, а освен това сте чел комарските мемоари на Воркосиган… В допълнение бих казал, че притежавате управленски качества — фактът, че сте успял да вкарате Аусън и Торн в общ впряг е наистина впечатляващ… Ако се измъкнете жив от тази бъркотия, може да ми се обадите. Все ще ви измисля някоя изпълнителска длъжност.
Майлс го зяпаше с отворена уста и нескрито благоговение.
— Това е чест за мен, капитан Тънг — въздъхна със съжаление той. — Страхувам се обаче, че и аз имам договор.
— Боклук!
— Моля?
— Ако имате договор с Фелиция, той е пълна глупост и направо се чудя как сте го подписали… Съмнявам се, че Даум е упълномощен да сключва подобни договори. Фелицианците са същите боклуци като своите противници — пелианците. Тази война щеше да е приключила още преди половин година, ако проклетите пелианци бяха платили разноските изцяло… Но те решиха да „икономисват“ и платиха само за блокадата и няколко инсталации като тази тук… При това се държат така, сякаш ни правят услуга! — Върху лицето на стария войн се изписа открито отвращение.
— Не съм казал, че имам договор с Фелиция — тихо отвърна Майлс и с удоволствие отбеляза, че в очите на Тънг се появи объркване. Оценките на този човек бяха прекалено точни, за да се чувства спокойно.
— По-добре е да подвиеш опашка, синко — изостави официалния тон капитанът. — Общо взето, наемниците получават ритник в задника от тези, които са ги ангажирали… И това става много по-често, отколкото си мислиш.
Майлс стана да си върви, а Тънг го изпрати с любезността на гостоприемен домакин.
— Имате ли нужда от нещо? — попита Майлс.
— Отверка, ама истинска — незабавно отвърна Тънг.
Майлс тръсна глава и се усмихна, вратата се затвори.
— Проклет да съм, ако не му изпратя една отверка! — обърна се към Ботари той. — Умирам от любопитство да разбера как точно ще я използва!
— И какво излезе от цялата работа? — свъси вежди Ботари. — През цялото време той те занимаваше с военна история, без да разкрие нищо за себе си…
— Това не е толкова важно — усмихна се Майлс.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Пелианците атакуваха от противостоящата на слънцето еклиптика, използвайки прикритието на астероидния пояс, доколкото го имаше, разбира се. Появиха се с понижена скорост — това ясно показваше намеренията им да пленят противниковите укрепления, а не да ги унищожат. Освен това се появиха сами, без озеранските наемници, на които плащаха…
Майлс закуцука из коридорите на станцията, задръстени с бойци и оборудване, на лицето му грееше доволна усмивка. Пелианците изпълняваха плановете му с такава точност, сякаш лично им беше предал своите заповеди. Срещна доста контрааргументи когато обяви намерението си да разположи наблюдателни постове и тежкото въоръжение не на самата рафинерия, а на астероидния пояс около планетата. Но предположението му, че пелианците ще се опитат да ги изненадат оттам, се оказа точно. Преди седмица биха имали известни шансове, но не и сега…
Дръпна се да направи път на взвод млади войници, които тичаха да заемат позиция и мислено се помоли на Бога да му спести изпитанието на немоторизираното отстъпление. Но за това ще трябва да се погрижи и сам. Собствената си позиция трябва да подбере така, че да не бъде стъпкан при евентуалното отстъпление на изнесените силно напред патрули.
Плъзна се през гъвкавата връзка на „Триумф“. Изправеният до входа боец затръшна люка и включи вакуумните ключалки. Явно бяха чакали само него. Корабът започна маневрите по отделянето си от площадката на станцията, а той се насочи към оперативната кабина.
Помещението беше доста просторно, особено ако човек го сравнява с оперативната кабина на „Ариел“. Около заседателната маса и пред екраните на контролните уреди имаше доста празни кресла и той с неудоволствие отбеляза този факт. Но друг начин нямаше — екипажът на „Триумф“ беше сглобен по най-икономичния начин. Приблизително половината от хората на Аусън плюс шепа доброволци от техническия персонал на станцията. Толкоз.