Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Разбира се. Но много те моля — не убивай инженера ми. Той ми е необходим! Ясно?
— Проклети механици! Все нещо забъркват!
Майлс пропусна край ушите си обичайното за всеки боец недоволство от обслужващия персонал. Винаги беше свързвал Ботари с поколението на дядо си, макар че на практика той беше с две години по-млад от баща му. Отпусна се, доловил първия признак за завръщането на сержанта към нормално състояние на духа. Ботари се изпъна на килима, опрял рамене в седалката на дивана.
— Милорд… — обади се след известно време той. — Ще се погрижиш за нея ако ме убият, нали? Зестрата е предназначена за офицер, здрав и способен офицер… Трябва да има сват, тоест посредник, който да урежда всичко…
Пак тези отживелици, въздъхна Майлс.
— Аз съм твой рицар-закрилник и това влиза в задълженията ми — успокои го той. — Ще сторя всичко необходимо. — Ех, ако можех да го сторя така, че да се сбъднат собствените ми мечти, въздъхна в себе си Майлс.
— Някои хора вече забравят задълженията си — промърмори Ботари. — Но не и един Воркосиган… Мъжете от тази фамилия никога не се провалят!
— Тук си дяволски прав! — въздъхна Майлс.
— Аха… — Ботари пусна една прозявка и се настани по-удобно върху килима.
Проговори след дълго мълчание:
— Ако ме убият, няма да ме зарежеш тук… Нали, милорд?
— А? — объркано го погледна Майлс, временно насочил вниманието си към звездите. Чертаеше мислени линии между тях, а после измисляше имена на новообразуваните съзвездия. Една стара, но любима игра. Току-що беше кръстил поредното „Кавалерист“…
— Често зарязват телата на убитите в Космоса… Сред адския студ… Там и Господ не може да ги открие.
Майлс примигна. Никога не беше допускал, че Ботари има теологически наклонности.
— Какво ти става, сержант? — попита той. — Какви са тези приказки? Никой не се готви да те убива…
— Баща ти, графът, ми обеща… — повиши глас Ботари. — Обеща да бъда погребан в краката на госпожа майка ти, на платото Воркосиган… Не ти ли е споменавал за своето обещание?
— Ами… Не сме говорили на тази тема…
— Даде ми дума. Думата на Воркосиган, която е и твоя…
— Ами, добре тогава — кимна Майлс и отново насочи очи към прозрачния купол над главата си. Някой вижда звезди, друг — пространството между тях. Студеното пространство на вечния Космос… — На небето ли ще идеш, сержант?
— Надявам се. В ролята на покорно куче на своята господарка… Кръвта измива всички грехове. Тя ме закле да… — Гласът му заглъхна, очите му продължаваха да гледат към незнайните дълбини на душата му. Манерката се изплъзна от ръката му, след малко започна да хърка. Кръстосал крака, Майлс седеше и безмълвно го наблюдаваше. На фона на черния космос зад гърба си изглеждаше съвсем малък и беззащитен. Едно момче по пижама, тъжно и самотно, далеч от дома…
За щастие Баз се оправи бързо и още на следващия ден беше на поста си. За инцидента напомняше единствено превръзката на врата му. Към Елена се отнасяше изключително почтително, особено когато Майлс беше наблизо. Но зад Майлс винаги беше и Ботари, така че не бе особено ясно кой е причината за безукорното му поведение.
Майлс се зае с нелеката задача да организира работата по възстановяването на „Триумф“. Официалната цел беше да бъдат готови за бой с пелианците, но вътре в душата си Майлс разглеждаше кораба като единственото надеждно средство за бягство, в случай че това се наложи, разбира се… В екипажа на Тънг фигурираха двама пилоти с имплантация за топлинно-ускорителни скокове. Надяваше се, че в случай на нужда поне единият от тях ще бъде убеден да ги извади от принадлежащото към Тау Верде космическо пространство. Представи си какво ще се получи, ако изведнъж вземе да се появи на Колонията Бета с краден боен кораб, отвлечен офицер-пилот, двадесетина безработни наемници и цяло стадо бегълци. На устата му се появи неволна усмивка. Още повече, че няма да има пари не само да се издължи на Тав Калун, но дори и да плати таксата за приземяване на местните власти. Тогава дипломатическият му имунитет трета степен положително ще се превърне в ненужен лист хартия.
Опитите му да организира прехвърлянето на известно количество техника и оръжие от трюмовете на РГ-132 постоянно се накъсваха от хора, които искаха указания, заповеди, а най-често разрешение да вземат това или онова от оборудването на рафинерията. Майлс щедро разрешаваше всичко, хората го гледаха с истинско възхищение. Подписът му „НЕЙСМИТ“ успешно започна да се превръща в нечетлива драскулка, от която обаче се излъчваше безспорен авторитет.