Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
Прозвъня вчера телефонът в моята врачанска квартира и в слушалката се разнесе гласът на Димитър Диков — канеше ме на премиерното представление на криводолския театрален състав.
Електрическата огърлица на Криводол свети в очите ми, сребрее по-натам криволичещата лента на Ботуня, спретнати къщички примигват с очи, техните очила — завеси са оцветени в резеда, в златен плюш, в тъмно винено, а на покривите на всяка къща са изправени антени към света. Вървят в улиците забързани хора, много е интересно, че в този град никой не носи бомбе, независимо, че писателят Живко Сотиров, роден тук, би телеграма когато бяха тържествата по случай обявяването на Криводол за град, че изпраща два вагона с бомбета. И оная приказка изпрати тогава Живко Сотиров за тъпия пирон, дето го наложили отгоре, и после пак го били, по какви ли не поводи го били, та той станал непоклатим. Времето и влагата изпояде тия тъпи пирони, кое не успя да го изяде влагата криводолчанинът извади с теслата си, и взе да изпъва нови строежи и нови кройки, да търси криводолска мярка в много от своите дела.
Щом преминах тесния каменен мост и пред погледа се изправи културния дом на Криводол, пред чиито площадки и във фоайетата гъмжеше от народ, някаква глупава мисъл се промъкна, а-ха, то някакво общоградско събрание сигурно е имало, и за него ще играят театралите… И бях радостен да чуя, че никакво събрание не е имало, ами криводолчани обичат театъра, обичат и своя театрален състав, та всичките билети за огромния салон са закупени за този, втори премиерен спектакъл.
Влязохме в салона рано, имах възможност да се вгледам в посетителите, които заемаха местата си — имаше представители на всички възрастови групи. Едни влизаха и говореха за своите си работи, други коментираха оформлението на сцената, чиято завеса беше вдигната, трети си припомняха стари постановки на театралния колектив, коментираха отзивите за първото представление на „Човешка майка“.
„Човешка майка“ на Светослав Димитров е пиесата, която тази вечер ще представи за втори път театралният състав. Тази пиеса не блести с художествено майсторство, поотрупал я е авторът тук-таме с тромаво слово, не и липсват и чисто сантиментални мотиви. Това, което я е качило на сцената е, казват, важните и остри проблеми за възпитанието на човека, за смисъла на човешкия живот, за родителските задължения и морал.
Светлините на салона омаляха и изгаснаха, режещ с тъгата си музикален мотив сграбчи всинца ни и ни смълча, светлините на прожекторите окъпаха сцената и се разнесе гласът на Милена Славова, майката. В края на една от картините с драматична развръзка зад гърба ми изръкопляскаха десетина души, възрастна жена някак тихичко, ала настойчиво викаше: „Плескайте бе, това ако беха врачани — ръцете да са си изпотрошили, а вие…“ Хората около нея като че ли чакаха такава подкана, като че имаха свян дори да покажат задоволството и радостта си, изведнъж изръкопляскаха дружно, продължително и от сърце.
Спектакълът продължаваше, една по една се изтегляха нишките на сценичното действие, щрих по щрих се изграждаха характерите, властно над всички се налагаше образът на Милена Славова, пресъздаден от Николина Дикова. А аз си мислех — отгде взема сили тази Николина Дикова, само преди десетина дена подготвяхме тържествен концерт, тя там беше водещ и ръководеше група за художествено слово, пееше във вокалната група на Криводол, после извеждаше своите питомци от групата за руски песни. Мръзнахме по четири часа всеки следобед в студения салон, а тя идваше от училище, където приключваше учебния срок; после ние си тръгвахме, а тя оставаше с театралния състав. И колко години Николина Дикова е сърцето, ала и блясъка на театралните изяви в Криводол! Шапка й свалям аз, дано се сетят да й свалят шапка и криводолските почитатели на театралното изкуство.