Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
Поетът Иван Динков писа: „Литературните текстове на Данкин са нещо като чимове. Те кореспондират преди всичко с автентичността, с онова, което се изразява с думите «Така е.»“
С тези свои чимове, бих прибавил аз, Владимир Данкин с повседневно упорство застла широкия терен на живота в нашия Северозапад. В неговото зелено поле и днес буи най-тучната и сочна трева на живота, оная, която нищо не може да стъпка, и която е знак за безкрая на съществуванието. Сред зеленото литературно поле, създадено от Владимир Данкин, разцъфват многоцветните багри на народния живот, остри характери показват яркостта и силната душевност на българина по тези земи. Пролет то е център на великото буйство на природата, лете — все е в очакване на дъжда и на реалния плод на човешките усилия, есен се осейва в лилата на кърпи кожуха, с горчивите корени на народната тъга по непостигнатото и непостижимото, зиме — ден за умиране, преход на дълбоки бродове, но същевременно и чисто и бяло — като детската душа на лесно ранимия Владимир Данкин, като неистовата му многогодишна борба за чистота в нашите взаимоотношения и въобще в краткия престой на човека на грешната, но и прекрасна Земя.
Пословична бе неговата нетърпимост към бурените в живота, към перчещата се посредственост. Както и усилията му за израстването на литературното приложение „Дъга“ на окръжния вестник „Отечествен зов“, на Клуба на дейците на културата, на писателската група, и по-късните му — дръзки и непреклонни — за демократизирането на живота в страната.
Така и ще го помним — един висок аршин, една извисеност на духа, към която все по-често ще се обръщаме.
Имахме неблагоразумието да вярваме
Цвятко Сандулов навърши шестдесет години.
С него вървим не ден и два, не месец и година. Цели десетилетия вървим, говорим и мълчим за едно и също нещо. В ранните младежки години вървяхме срещу една рутина и един застой, и имахме неблагоразумието да вярваме, че с творчество и познание те някак си ще се отстранят от пътя.
Той идеше от село Охрид, беше минал през „кутловишката“ гимназия и записа право в Софийския университет „Климент Охридски“. Имаше непреодолима жад за знание, за бляскава мисъл, мъдрост и сентенция, интересуваше се от всяка „новинка“ в литературата и изкуството, събираше като пчела най-доброто от печата и вечер можеше да ти представи малка „антология“ на най-бляскавото достояние на деня. Имаше и има пиетет към острата, сатирична осанка на словото, и носи в себе си прелестно пресяти случки с изтъкнати дейци на българската култура, които могат да съставят цяла книга.
Знам, че ще каже някой, не го изкарвай светец — и той е спорна личност. Спорна е, разбира се, но нали ни писна от безспорните посредственици, в чието блато няма нищо спорно. И то ли все ще ни държи в прегръдката си, както е в последните години, независимо от потъването…
Когато Цвятко Сандулов оглави Клуба на дейците на културата във Враца (като председател на клубния съвет) в творческите среди вече имаше живост. Създадена бе тя от един кръг от хора, които се въртяха около изданието „Дъга“ на окръжния вестник „Отечествен зов“, около Групата на художниците и Групата на литературните творци. Но Клубът на дейците на културата (КДК) разшумя и размири не само културното, но и градското пространство. Той даде възможност за ярка изява на десетки и стотици врачански творци, сроди ги с най-добрите представители на българската култура, съизмери ги, подтикна ги към по-високи цели и постижения. И не случайно години наред врачанският КДК бе обявяван за най-силния и уважаван клуб в страната.
Цветко Сандулов не само е посрещал във Враца най-големите имена на науката, на литературата, на изкуството. Знам, че и те го търсеха през годините, интересуваха се, питаха за него, поздравяваха го. Той се срещаше, беше добър слушател и добре слушан от такива творци като Ламар, Фунев, Найден Петков, Георги Джагаров, Матей Шопкин, Любомир Левчев, Ивайло Петров, Стоян Даскалов, Дора Габе, и десетки други, имаше и има близки приятелски връзки с Иван Динков, Александър Миланов, Любен Георгиев, Радосвета Бояджиева, Борислав Геронтиев, Тома Трифоновски, Цветко Йорданов…
От няколко години един сутрешен влак го води в Криводол, а Враца с още малко обедня…