Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Йохансен ми призна, че миналата седмица сме загубили ядрено оръжие — призна капитанът. — Било е транспортирано с танкер до Йемен. Когато тюлените от Втори отряд го прихванали в Индийския океан, открили само разбития товарен отсек.
Гейб смутено преглътна. Ядрено оръжие, мили боже! Какво щеше да прави с това ядрено оръжие предателят от техните редици? Щеше да го продаде на черния пазар, където то щеше да попадне в ръцете на терористи? Този човек нямаше ли здрав разум? Последното, от което имаше нужда този крехък свят, беше да се продават оръжия за масово поразяване!
— Ти винаги си имал късмет — изневиделица заяви капитанът. — Писано ти е било да се измъкнеш жив от онзи склад, синко. Както ти е писано и да пипнеш този неизвестен тип, преди да причини някакви по-съществени вреди.
О, дългът ни зове! Гейб се усмихна, спомняйки си, че Трой притежава удивителната способност да мотивира своите курсанти, като им пълни главите с приказки за бъдеща слава и амбиции.
Този човек бе променил живота на Гейб. Това той много добре си го спомняше. Но не можеше да си спомни как се е измъкнал от склада. Не можеше ли?
Изведнъж един спомен изкристализира в съзнанието му, представяйки му крехкия образ на случилото се с него. Ръцете и краката му бяха вързани. Главата му сякаш беше счупена. Бяха го хвърлили в каросерията на камионетка. Блесна ярка светлина и заслепи очите му. В същия момент оглушителен трясък разтърси металната каросерия под него и в главата му се заби някакъв шип.
Зашеметен от неочаквано изникналия спомен, Гейб се мъчеше да го задържи, като се опитваше да зърне нечие лице сред пушека и шума. Двама дребни мъже затвориха задната врата до краката му, скочиха в кабината и бързо потеглиха.
— Местни хора са ме намерили — с хриплив глас изрече той. — Измъкнаха ме от мястото точно преди да гръмне.
Капитанът сбърчи лице.
— Да не би да си спомни това току-що?
— Да, сър — призна Гейб. По гърба му изби пот и ризата му залепна за него.
— За известно време го запази за себе си — посъветва го тъстът му, като продължаваше да се мръщи. — Изчакай да си спомниш всичко. А след това пипни кучия син, дето те е предал.
Гейб кимна утвърдително, като трескаво прехвърляше в мозъка си различни възможности. Вече започваше да си спомня, нямаше да чака още дълго. Повече не можеше да отрича онова, което инстинктът му подсказваше: той е бил набелязан за мишена през онази нощ в Пхенян. Ако не са били местните хора, които са го измъкнали от горящия склад, днес нямаше да е жив.
— Ей! — извика капитанът и стресна потъналия в тежки мисли Гейб. Той разбра, че обръщението е към Малъри, която рязко дръпна ръката си от шахматната дъска, подредена върху масичката за кафе. — Колко пъти съм ти казвал да не пипаш там? — смъмри я той.
Забелязвайки огорчението й, Гейб побърза да се намеси в нейна защита.
— Извинете ме, сър. Имате ли нещо против да изиграя една игра с нея?
Трой леко се изчерви под силния си загар.
— Съвсем не. Давайте — със заплашителен тон изрече той и му направи знак с ръка да отиде във всекидневната.
— Знаеш ли да играеш шах, Мал? — попита я Гейб, прекрачвайки прага на всекидневната.
Една игра на шах щеше да е най-подходящото нещо за отвличане на вниманието му от тежките мисли.
Очите на Мал заискриха при тази приятна изненада.
— Разбира се — отвърна тя.
Той се настани на дивана срещу нея и вдигайки поглед, забеляза намръщеното изражение на капитана.
— Не искате ли да се присъедините към нас, сър? — извика Гейб. — Очаквам играта да загрубее. Малъри несъмнено е наследила гениалността на дядо си.
За негова радост Оливър Трой тежко се изправи и явно изглеждаше омилостивен.
— Нямам нищо против — изръмжа той.
Половин час по-късно, когато царицата на Малъри се канеше да направи шах и мат, Хелън се осмели да влезе във всекидневната, за да съобщи, че обядът е готов. Думите заседнаха в гърлото й, като забеляза, че дъщеря й е на път да събори миниатюрното кралство на дядо си.
— Шах и мат — каза Малъри с пресилено кротък тон.
— Боже мой, не мога да повярвам! — възхитено избоботи Оливър Трой. — Крушата не пада по-далеч от дървото. Видя ли това, Ингрид? — попита той жена си, която надничаше от вратата, стресната от шума. — Твоята внучка току-що ме би на шах.
— И таз хубава! — възкликна Ингрид и на лицето й се изписа силно удивление. — Време е за обяд — обяви тя. — Бъдете така любезни да измиете ръцете си и да дойдете на масата.
— Да, да — отвърна капитанът.
Малъри му се усмихна леко и в отговор получи широка усмивка.