Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

Тогава клетата поробена душа на Мерлин се възползва от онемяването на Хогбен, изникна някъде от дебрите на подсъзнанието му и също се намеси. И друг Ангел, който имаше власт над огъня, излезе от жертвеника и със силен вик извика към оногова, който имаше острия сърп, казвайки:

— Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.

Подтиквана от гласа народен, лъвицата събра кураж и пристъпи към свекъра си._ И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната, и Ана-Мария обра земното грозде, и хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв. _И сиамските души на внуците му изведнъж се озоваха в ръцете на стария Хогбен, и той се погнуси, и се зачуди какво да ги прави. А душата на Мерлин се напъна и пропъди натрапницата от тялото си. И обзетата от любов и омерзение душа на демиурга уплашено се залута насам-натам, и накрая се шмугна в изправения до стената труп на Хогбен, но Ана-Мария го блъсна в кивота, тръшна капака и чевръсто го запечата с бандерола за платен акциз. Хък побърза да я прегърне и търпеливо зачака сълзите й да пресъхнат.

— Край. Свърши се, скъпа моя. Успокой се — промълви той и издърпа душите на близнаците си от ръцете на Мерлин, но в този миг и неговите дълго сдържани чувства се отприщиха като горски пожар, и Хък изрева на дракона: — А ти не ми стой като препариран, лентяй такъв, ами потърси Майстора! Хайде, размърдай си задника, холографно плашило. Откакто се влюби, съвсем оглупя! Крайно време е да свършиш поне едно полезно нещо!

Двете глави на дракона сключиха временно примирие и гузно се заозъртаха, ала Майстора никакъв не се виждаше. Докато се щураше из тъмните ъгли и надзърташе зад мебелите, съвестта взе да гризе холографното чудовище. Откакто бяха попаднали в Библиотеката, другите извършиха цяла камара подвизи и щяха да се прославят вовеки веков, а той май за пет пари работа не беше свършил.

— Няма и помен от него, Хък. Трябва да е потънал вдън земя… — заоправдава се Трифон и взе да кърши ръце.

— Още по-надълбоко е — услужливо се обади Освалд. — Може вече да е пристигнал в Нищото, защото господарят го натика в кошчето за рециклиране на герои.

Думата „герои“ внезапно се заби като свредел в съзнанието на дракона, завъртя се бясно, прогони всичките му страхове и съмнения и изпепели изтерзаната му от любов душа. И той се понесе в галоп към вратата, а тънките му шии се издължиха като ластици, защото главите му вече се надпреварваха коя да бъде по-напред.

— Неееее! — изпищя Ана-Мария, но беше твърде късно.

Когато двамата с Хък се втурнаха в Цеха за рециклиране на герои, успяха само да видят как драконът с летящ плонж се гмурна в Асенизатора. Лъвицата побърза да препречи пътя на Хък и му се озъби кръвожадно:

— Стигат толкова жертви! Да не си посмял да направиш и крачка! Не искам децата ни да се родят сираци!