Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Хайде, приятелю, разменихме някои ценни мисли и вече можем по живо, по здраво да се разделим. Крайно време е всеки да хваща пътя си, че ме чака много работа.
— Да-да! Да го духаш, любезни шибаняко! Затуй ли търчах толкоз време подир величествения ти скапан задник?! — опита се да влезе в тон с дракона Сквернословното магаре.
— Да не искаш да кажеш, че си ме гонил не да ме сриташ отзад, или да ме ухапеш, да речем, а си някакъв височайши пратеник? — светнаха очите на Трифон.
— Никакъв шибан, висо… весо… чаен… Мамицата й, гадна дума! — тръсна глава катърът и пак се изплю. — А бе една курва ме изпраща. Тая скапанячка иска да те закарам при нея. Ама хич не ми се дръвчи като пуяк! Ако питаш мен, ненаситната гаднярка изобщо няма да си плакне очите в скапаната ти физиономия, а се натиска да прилапа дорийската колона между краката ти.
— Какво?! Ти откъде си чувал за дорийските колони бе, дърт пръч такъв? — изчерви се до уши драконът.
— Дръжки! И хабер си нямам даже! — тъжно поклати глава катърът и прибави нова изящна творба към колекцията от храчки на пясъка. — Мислех, че е псувня! Шибаната курва все така ми вика: „Божичко, каква сладка дорийска колона имаш между краката си!“
— Виж какво! Тая няма да я бъде! — отсече холографното чудовище. — Аз съм дошъл тук да спасявам един велик герой, който ми е приятел, ако искаш да знаеш, а не да задоволявам долните страсти на разни ненаситни… принцеси. Ясно ли ти е?! Освен това си имам прекрасна триглава годеница, която ме обича!
— Че аз да не те карам да се жениш за курвата бе, идиот!
— Не! Казах не! И това е!
Сквернословното магаре се замисли.
— А бе тоя дървеняк, дето го търсиш, да не е шибаният Майстор?
— Да! — искрено се зарадва драконът. — Казвай бързо къде да го намеря, че ми писна да вися като паяк на тоя пусти плаж — почеса се под мишницата холографното чудовище, без да го сърби, и нервно взе да потропва с крак.
— Голям шемет се извъди, ей! А моята кирия къде е? — повдигна месестите си ноздри катърът и едрите му зъби се оголиха в крива усмивка. — Ако не те светна, на мук ще го откриеш!
— Добре де! Заведи ме при Майстора, а после ще се покажа на твоята… принцеса. Но нищо повече не ти обещавам! — побърза да добави Трифон и лицето му отново пламна като божур.
— Да не ме будалкаш?! — изгледа го кръвнишки Сквернословното магаре.
— Тифон Великолепни никога не лъже! — изпъчи се драконът и този път изобщо не се изчерви.
— Дано да е така, любезни шибаняко! — заканително поклати глава катърът и се изплю за последно. — И хубавичко си набий в главата, че скапаната помия на гадният океан не може да стигне до шибаната гора!
Двамата прекосиха плажа и поеха в тръст по полегатия склон. Постепенно драконът изостана, защото любопитно се озърташе. Уж корията си беше най-обикновена иглолистна гора, ала никъде не се виждаше изсъхнал клон или спаружена трева. И тръни нямаше. Само сочни, чадърообразни пинии, пинии и пак пинии. Сякаш търчаха през японския проект на Кристо с чадърите. Щом катърът свърна в тръст зад едно възвишение, драконът тутакси намали темпото и се приготви за поредната изненада. И тя не закъсня! Току зад завоя го връхлетяха две озверели глави, размахващи голи мечове, и мигом го съсякоха. По-точно почти едновременно го засърбяха и двете протегнати шии. Този път Трифон изрева повече по навик, отколкото от уплаха, и се почеса, а нападателите омърлушено отстъпиха, защото не се интересуваха от нищо, което не кърви и не се яде.
— Наистина е голям изрод! — подметнаха Сражаващите се Глави в хор към дотърчалия катър и продължиха да се дуелират помежду си, за да си поддържат формата.
— Нали ви казах бе, тъпи шибаняци! — поклати глава Сквернословното магаре и се изплю. — Говориш им, ама нали са глухи петли… Ела насам, любезни шибаняко — подкани то дракона, като кимна към другия край на закътаната поляна. — Чуй какво ще ти каже скапаният гарван, та да не си помислиш, че нещо шикалкавя.
Сред изумрудените пинии в дъното на поляната едно хиацинтово дърво, обагрено в бели и черни ивици, се набиваше на очи досущ като избягал затворник на игрище за голф. Край дънера му тъжно клечеше бяла лисица с твърде дълъг труп, сякаш някой я бе кръстосал с питон. Драконът впери поглед в раираните листа. Черният гарван бе кацнал на един клон току до единствения плод. И ябълката беше от оникс, само дето райетата й имаха златист оттенък.