Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— А защо реши, че непременно трябва да е назад? — прихна Хък. — По-скоро трябва да е някъде напред, ей там, в най-голямото меле, като истински боец!
— Не знам кой говори глупости! Там, дето ми сочиш, снежните човеци се бият като луди. Ако Трипио беше сред тях, досега да са нападали като зрели круши. — Крантата изпръхтя и извърна глава към ездача си. — Хм! И като споменах крушите, се сетих, че съм гладен като вълк. Ти случайно не си ли гладен?
— Как не те е срам тъкмо сега да мислиш за търбуха си, Таласъме?! — тъжно рече Хък, като продължаваше да оглежда бойното поле. — Ей затова нямаш приятели…
— Ако всичките ми приятели си умират от кеф да ме яздят и отгоре на всичко да проявяват черна благодарност, като ме държат гладен, не виждам никакъв смисъл от тях — философски констатира Таласъма. — Какво ни пречи, докато търсим Трипио, да се озъртаме и за някоя походна кухня? Така де! Гладна мечка хоро не играе. Ей там, зад хълма, зърнах една, докато идвахме насам. Може пък Трипио да е отишъл там да ни приготви обяда. Нали, в края на краищата, това му е работата.
— Не е там — неочаквано се обади котаракът Бегемот, който кротко си седеше на задника и безучастно слушаше разговора им.
— Че ти откъде знаеш, космато плашило? — възмути се Таласъма, защото заради този многознайник имаше голяма опасност обядът да се отложи за неопределено време.
— Капитан Ореляно го отвлече. Предполагам, че отпраши с него към пристанището — търпеливо заобяснява отегченият котарак. — Там е корабът на аргонавтите.
— Да не искаш да кажеш, че е главил Трипио за корабен готвач? — изпъшка Таласъма. — Ами ние сега какво ще ядем?
— С този кораб капитанът върти контрабандата си с Речния свят, тъпанар такъв. Всички, освен идиотите като теб, знаят, че капитан Ореляно не се интересува от ядене и пиене, нито от дрога, а само от злато.
— А ти защо мълча досега?! И защо не се намеси, по дяволите?! — ядосано възкликна Хък.
— Томи ми заръча да се грижа за тебе, а не за тенекиения човек. Нямам хиляда ръце, в края на краищата. Кое по-напред да върша? — повдигна рамене котаракът, който почти през цялото време на битката беше седял на задника си.
— Нашите хора тук вече и сами могат да се оправят. Като гледам, най-сетне хванаха цаката на снежните човеци. Хайде да тръгваме към пристанището — рече Хък и тутакси се надигна на стремената, предусещайки, че трябва да вземе предпазни мерки, за да не се тръсне по задник на изпепелената морава.
— Трипио е дяволски подъл! — тоз час пропищя Таласъма и тутакси се превърна в метла. После рошавата върлина виновно добави: — Какво да правя като такава е паролата. Ама, Хък, да знаеш, на пристанището, има една страхотна кръчма, където предлагат пържени змийски езичета с гарнитура от задушени аспержи. Нали ще се отбием за малко? Съвсем за малко…
Увисналият за миг във въздуха крал този път тупна меко на краката си.
— Хайде, мрънкало, стига си дрънкал! — перна той Таласъма по врата. — Да вървим, че и без това пропиляхме много време.
И Хък поведе свитата си по следите на изгубеното време.
21. Апокалипсис сега
Точно тогава_ затръби и седмият ангел. И се раздаде висок глас, който казваше: „Свърши се!“, и бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус; такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откакто_ героите бяха завладели Изхода на Канала към Нищото. Библиотеката се разцепи на три части. Всички острови изчезнаха и планините вече не се виждаха. И едра градушка, колкото талант тежка, заваля от небето върху героите. И двайсет и четирите старци паднаха ничком, и се поклониха на Хогбен, и рекоха в хор:
— Благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който си бил и Който идеш, задето си проявил Твоята голяма сила и си се възцарил! Благодарим Ти от сърце за спектакъла.
С помощта на машината на Селдън телевизията показваше на живо всичко, което чувствителните прибори на U-2 улавяха от титаничната битка при Армагедон_._ Хък полюбопитства дали това е същият онзи легендарен разузнавателен самолет, дето Хрушчов заповяда да го свалят по време на една манифестация на Първи май, и Сонк му кимна. Лъвицата не се интересуваше от такива дреболии. Тя разбра накъде отива работата още когато видя резултата от сигнала на третата тръба и бързо взе решение. Трябваше на всяка цена да изпревари Хогбен.
Ех, как й липсваха сега Индустриалните светлини и магии на Джордж Лукас. Но те все още бяха митични само в тесните професионални среди на киноиндустрията и се налагаше малко да почакат, докато заслужат мястото си в Библиотеката. Обстоятелствата я принуждаваха да се справи с подръчни средства.