Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
След това се яви друга поличба на небето: ето голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му — седем корони; опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, когато роди, да изяде детето й. И тя роди мъжко дете… (Всъщност бяха сиамски близнаци — рижо лъвче и белолико момиченце — и, както си летеше, Ана-Мария едва не влезе в „свредел“ от ужас. Крепеше я само мисълта, как ще избоде очите на онзи мърляв акушер сър Арчибалд, а после ще му пререже гърлото и докато му изпива кръвта, ще измисли как да раздели близнаците. А пък Хък с тъга установи, че изглежда може да създава само двуглави изродчета. Но в суматохата никой не разбра това.) И детето й бе грабнато и занесено при Бога и престола Му. А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място.
Докато летеше над безбрежната пустош, потресената лъвица мимоходом забеляза, че Татарската пустиня е доста по-различна от любимата й Сахара, навярно защото бе родена в главата на Дино Будзати. А всички знаят, че италианците са най-добрите дизайнери на автомобили, облекло, мебели, спагети и най-вече на всякакви пустини, особено червени. Ана-Мария не познаваше топографията на Армагедон и машината на Селдън взе да я насочва чрез Хък, който след едно междинно кацане започна като същински изтребител да изпуска газ от летящата бъчва, за да предначертава пътя й в небето. Ама вятърът и ехото от епичната битка бързо разсейваха газа, та известно време тя трудно се ориентираше и у воюващите на бойното поле се създаде впечатление, че ту тя гони летящата бъчва, ту бъчвата я преследва по петите.
И стана война на небето; и биде свален на земята големият змей, който мами цялата вселена. А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята. И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката. Но земята помогна на жената; и отвори устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си. И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семейството й…
Най-сетне с обходна маневра над Морето на мрака бъчвата прелетя над сражаващите се армии и кацна в околностите на Лоното на живота. Тук бяха разположени на стан последните резервни батальони на Хогбен, съставени от партизани, башибозук и мобилизирани лагерници от Сибир, чиито имена все още са изписани по разни паметни плочи, стени на плача и мемориали навред по Земята.
Хък бе ръководил стотици акция на командоси през живота си и тутакси взе да разработва план за диверсионни действия на базата на данните от U-2. Но като видя с какъв интерес Церберина следи развоя на битката, предавана пряко по телевизията в рубриката На живо от Голгота, драконът заяви, че му е писнало да се крие, когато народът се сражава с пълчищата на Хогбен, а отгоре на всичко е гладен. Въпреки строгата заповед на Хък да стои мирен той се измъкна от бъчвата и пред възхитения поглед на любимата си доблестно се хвърли сам в свещен джихад срещу едрите примамливи топки сладолед, които нищо не можеха да му направят поради по-особеното природно естество на пипето му. Ала дясната му чутура се огъна пред лицето на многочисления враг и взе неистово да се дърпа. Лявата обаче явно бе по-смела или пък по-влюбена, защото взе да я проклина и да я псува наляво и надясно като хамалин. По-страхливата кратуна клюмна от срам и така, раздвоено и разглавено, чудовището начена епичното стълкновение.
И всички потръпнаха, щом видяха да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му — богохулни имена. Звярът… приличаше на леопард; нозете му бяха като на мечка, а устата му — като уста на лъв; и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт. И… една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра, поклониха се и на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр, и кой може да воюва с него? Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства…
И наистина холографното чудовище погълна първите два черни батальона като топъл хляб, но на третия взе да преяжда. Дори от люковете на бъчвата ясно се виждаше как търбухът му наедрява и наедрява. И миг преди да се пръсне драконът повърна или по-скоро изригна като Етна, Кракатау и Попокатепетъл едновременно. Лавата от разтопен и вече понамирисващ на развалено сладолед заля ариергарда на стария Хогбен и той изведнъж се озова в истинско тресавище. Нещастниците помръдваха още минута две, но в това време пристигна лъвица. Тя носеше със себе си спомена за зноя в пустинята и от срещата на топлия и студения фронт тутакси възникна циклонален вихър. Студената вълна връхлетя подобно на хала върху тресавището и бойците от опълчението мигом замръзнаха като скулптури в ледена изложба на открито в древния Помпей.