Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Пътят към Лоното на живота беше разчистен.
Ана-Мария се втурна в бъчвата, грабна душите на отнетите й в „битката“ новородени сиамски близнаци, притисна ги към гърдите си и зарида. Хък реши да я остави да си поплаче. Той издърпа ушите на дракона, забрани му всякакви своеволия извън сценария на поличбата и раздели малкия отряд на две. Сонк, Пакеекее и Церберина останаха да пазят бъчвата, готови при опасност мигом да излетят. А лъвицата, сгушила свидните си рожби, и продължаващият да се оригва на кисело дракон го последваха в леговището на звяра. На входа ударната петорка получи неочаквано подкрепление.
След като дълго се двоуми на чия страна да застане, защото победителят още не беше ясен, Мефистофел бе изпратил по едно копие от душата си в двата лагера. Маскиран като актьора Клаус Мария Брандауер, Мефисто тутакси зае мястото на полковник Редъл в опълчението, но Луцифер се позабави да навлече снежните одежди. Щом разбра, че са отредили на Фауст да предвожда пехотата, а той трябва да се задоволи с длъжността „командир на дяволска ескадрила“, набеденият привърженик на Хогбен побесня и пробяга цели 42 километра и 125 метра, за да потърси възмездие. Не получеше ли цяла армия или поне армейски корпус под свое командване, смяташе да премине на страната на врага.
Луцифер бе толкова разярен, че изтощеното му от маратона снежно тяло не издържа на вътрешното противоречие и току пред финалната права се разпадна на облак щуращи се снежинки. Така душата му цъфна пред бойците на Хък с цялото си първично, сатанинско великолепие. Дори бе закичена с онзи платинен медальон, добре познат им от портрета в Алеята на славата пред Главното управление на митницата, на който бе гравиран служебния номер на Мефистофел.
И всички видяха друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей. И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата Библиотека_ и жителите й да се покланят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла… И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ… Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест._
Ана-Мария изобщо не обърна внимание на подкреплението. Тя тръсна глава, болезнено се втренчи с огромните си ясни и бездънни като планински езера очи в бащата на нейните сиамски близнаци и дрезгаво прошепна:
— Хък, какво ще кажеш за подаръка, който ни е приготвил онзи идиот ин витро сър Арчибалд?
— Всичко ще е наред, скъпа. Съвземи се — побърза да я успокои Хък. — Ей сега ще разчистим Лоното на живота и първата ми работа ще бъде да поръчам на Майстора да им раздели клетите души и да им направи нови тела. Не, всъщност ти ще направиш поръчката. Стой мирно зад гърба ми и си мисли само за моделите. И умната! — закани й се той с пръст. — Гледай да приличат на мен, скъпа, да не ти дърпам после ушите, че си кръшкала с някой нубийски лъв.
Щурите глави на раздвоения от любов и страх дракон продължаваха да се карат отзад и така великолепната седморка, предвождана от Хък и двойника на Мефистофел, с боен вик се изсипа по стълбището към подземието.
И от небето се разнесе глас като шум от много води и като звук от силен гръм; глас на гуслари, които свирят на гуслите си и пеят като че ли нова песен пред престола… Тия са, които не се оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца…
Щом съзря Хък и разголената сатанинска душа на колегата си от митницата, ангелското подобие на Фауст се стъписа. Конкуренцията от другата смяна го изгледа кръвнишки и понечи да се връхлети отгоре му, но Фауст метна окованата душа на Маргарита на рамо, шмугна се край казана и, преследван по петите от Луцифер, тътри да бяга, като кълнеше: бойте се от Бога и му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.