Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Прокурорът Сонк тутакси санкционира желанието й да получи от машината справка за наличния реквизит в складовете на Библиотеката. Под одобрителните погледи на присъстващите тя си избра слънцето от знамето на Япония, луната от Осемнайсетия мажорен аркан от Таро и си направи венец от масонската Искряща звезда, червеноармейската петолъчка, преплетените еврейски триъгълници и Витлеемската звезда, като прибави за цвят малко от сантименталния Звезден прах на Глен Милър. После двамата с Хък подбраха за втората поличба летящата бъчва от Кин-дза-дза (като набързо я пребоядисаха червена), пет по-едри лоса от впряга на Дядо Коледа, очите от всички дубли на Андалузкото куче, короните на Хамлет, Макбет, Крал Лир, Ричард III, от четвъртия до шестия Хенри и царските атрибути на още десет по-дребни монарси, участвали в репетициите на Мъпет шоу и по-късно собственоръчно изхвърлени от Джим Хенсън.
Възникна малък спор кой да влезе в бъчвата, защото за поличбата бяха потребни седем глави. Хък беше непреклонен. Семейство Хогбен било забъркало тази каша и то трябвало само да я оправи. В никакъв случай не бивало да се подлага на изпитание репутацията на невинни граждани на Библиотеката! Сонк взе неговата страна. Той изпроводи протестиращите щатни пилоти на бъчвата пешком на бойното поле, там да си приклякват с разперени ръце и да викат „ку“ и със специално прокурорско предписание закрепости Хари Селдън при неговата машина до края на Апокалипсиса. И тъй като съдбата бе отредила друга роля на лъвицата, а официално осиновеният дракон отказваше да направи дори крачка без своята Церберина, се оказа, че поразрасналото се семейството разполага с осем глави — двете на дракона, трите на митничарката и тези на Хък, Сонк и Пакеекее. Простата сметка показваше, че трябва да слезе един от едноглавите. Но този път Сонк се закучи. Той отсече, че няма да остави главния си свидетел без надзор, защото при новите обстоятелства той ставал още по-главен, и следователно трябвало да броят него и Таоа като едно съвкупно, двуглаво същество. В края на краищата решиха, че старият шаман просто няма да си подава главата от прозорците на бъчвата и толкоз.
Дойде време да уточнят тактиката. Лъвицата бе убедена, че като изявен холерик старият Хогбен не е прочел докрая нито една книга през живота си, дори и Библията, та едва ли се сещаше за поличбите, но все пак решиха да не рискуват. Машината на Селдън пое контрола върху въздушния трафик и обеща през следващия половин час да не излита нито една бойна ескадрила, а противовъздушната отбрана да сваля всеки обект, който не отговаря на позивните НЛО-1 и НЛО-2.
Времето летеше неумолимо и вече имаше опасност да закъснеят, защото седмата тръба бе прозвучала отдавна, но Ана-Мария държеше да се вживее докрай в предстоящата роля. Хък дискретно надникна в душата й и откри, че голямата отговорност, паднала на плещите на неговата лъвица, бе предизвикала предстартова треска. Той я дръпна настрани, уж да се сбогуват, и, докато я целуваше, й прошепна:
— Няма нищо страшно, скъпа! Ще се справиш! Я колко жени са раждали на този свят…
— Не се страхувам за себе си, скъпи. Боя се какво ще стане с теб и близнаците. Не знам как ще живея нататък, ако ви загубя — през сълзи му отвърна тя.
— Черни гологани не се губят, скъпа! — засмя се Хък малко пресилено. — Пък и нали ще родиш само холографни подобия на нашите близнета.
— Не забравяй, скъпи, че това са неродените им души.
— Ей, вие, двамата! Докога ще се лигавите там! — прекъсна трогателната раздяла драконът. — Я по-бързо се вземайте в ръце, че народът навън мре като мухи, а вие само се туткате!
С помощта на машината и неистовото си желание да става майка Ана-Мария доста образно си представи как лежи разчекната на гинекологичния стол в Изследователския център в Сиатъл, където след няколко месеца трябваше да се родят ин витро нейните близнаци. За по-голяма достоверност дори си внуши, че над детеродните й органи се е надвесил лично шефът на програмата за оплождане на извънземни лъвици сър Арчибалд Донахю-Стивънс, и най-сетне излетя.
И яви се на небето голяма поличба — жена, облечена в слънце; под нозете й — месечината, а на главата й — венец от дванайсет звезди; тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.
Време беше и за летящата бъчва с международен екипаж и опознавателните НЛО-2 да полети в космоса на помощ.