Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
По-възрастният мъж сякаш искаше да оспори решението му, но накрая се обърна и си тръгна. Когато мина покрай Алекс, погледна я строго, но не каза нищо.
Идваше й да заплаче, като гледаше Рийд, коленичил в сеното да разтрива нараненото място на коня.
— Ти беше добър, най-добрият — шепнеше тихо мъжът. — Даваше всичко от себе си, а сега? — Животното цвилеше тъжно, сякаш се молеше.
Рийд се изправи бавно. Извади пистолета от кобура си и провери дали е зареден. След това го насочи към коня.
— Не! — извика Алекс и се втурна към него. — Рийд, недей! Нека някой друг да го направи.
Беше виждала закоравели престъпници, които, след като бяха осъдени на смърт, се обръщаха към адвокатите, съдиите и съдебните заседатели и просеха милост.
Но никога не беше виждала такава решителност на лицето на нито един от тях, като тази, изписана на лицето на Рийд, когато го погледна. Очите му бяха пълни със сълзи и омраза. Светкавично той я хвана през кръста и я притегли с гръб към гърдите си. Тя се съпротивляваше, но ръката му я прикова на място.
После мъжът хвана дясната й ръка, принуди я да поеме пистолета, така че всъщност тя го държеше, когато той се прицели между очите на коня и натисна спусъка.
— Не!
Тя изкрещя в момента, когато оръжието изгърмя и се изплъзна от ръката й. Оглушителният трясък рикошира в каменните стени на конюшнята и отекна дълбоко в съзнанието й. Конете цвилеха и тропаха с крака уплашени. Навън някой извика и няколко пожарникари се втурнаха през вратата, за да разберат откъде идва този изстрел.
Рийд отстрани Алекс от себе си. Каза ядосано:
— Трябваше да го направите още в началото и да му спестите агонията.
— Пожарът е напълно потушен, господин Минтън — докладва началникът на пожарникарите. — Проверихме всички проводници, изолацията и покрива. Щетите са повърхностни. Много съжалявам за коня на Рийд Ламбърт.
— Благодаря за всичко, което направихте. Винаги съм казвал, че нашата пожарна команда е най-бързата и най-добрата в Западен Тексас.
Енгъс беше възвърнал част от сърдечността си, въпреки че по лицето му все още имаше следи от умора. Алекс можеше само да се възхищава на неговата издръжливост и самообладание.
Той седеше на масата в кухнята заедно с Джуниър и изглеждаше така, сякаш с прекарал нощта в игра на покер, а не в тревоги за ранения кон и повреденото имущество.
— Предполагам, че вече можем да си тръгваме — каза пожарникарят, взе шапката си и тръгна към вратата! — Утре ще пратим някой да потърси следи. Това е направено преднамерено.
— Ще ви сътрудничим, с каквото можем. Радвам се, че пристигнахте веднага и успяхте да спрете пожара, преди да е станало късно.
— До скоро — каза пожарникарят.
Когато излизаше през задната врата, той се сблъска с Рийд, който тъкмо влизаше. Шерифът не обърна внимание на Алекс, която стоеше смутена до стената, и си наля чаша кафе от каничката, донесена от Луи.
— Коритата за добитъка са почистени. Конете няма да се отровят от собствените си изпражнения — каза той. — Заковахме всички прозорци с дъски, така че няма да мръзнат през нощта. Има доста за разчистване.
— Е — Енгъс стана с въздишка, — не можем да правим нищо, докато не съмне, затова отивам да спя. Благодаря, Рийд. Ти надхвърли границата на шерифските си задължения.
Рийд поклати глава в знак на потвърждение и попита:
— Как е Сара Джоу?
— Джуниър й даде приспивателно.
— Вече спи — Джуниър също стана от масата. — Искате ли да ви откарам до града, Алекс? Нямате работа тук по това време.
— Исках да види своето дело — каза Рийд.
— Нямам нищо общо с това! — извика Алекс.
— Пряко може би не — намеси се Енгъс със строго изражение, — но вашето разследване раздвижи нещата. Водим борба с този дяволски пастор от години. Той само търсеше повод, за да направи подобно нещо. Вие му предоставихте блестяща възможност.
— Съжалявам, че приемате нещата по този начин, Енгъс.
Въздухът беше изпълнен с напрежение. Никой не помръдна. Дори прислужницата спря да мие празните чаши от кафето. Накрая Джуниър пристъпи към нея и я хвана за ръката.
— Хайде. Става късно.
— Аз ще я откарам до града — каза рязко Рийд.
— Нямам нищо напротив, но за всеки случай ще дойда и аз.
— Ти ще трябва да се погрижиш за това, което остава тук.
— Добре тогава. Ти я отведи вкъщи — съгласи се Джуниър. — Ти си този, който я доведе, нали? — След като каза това, той се обърна и напусна стаята.
— Лека нощ, Рийд. Лека нощ, Алекс — Енгъс последва сина си.
Рийд изсипа утайката от кафето в мивката и каза:
— Да тръгваме.
Алекс оправи палтото си и излезе с него навън. Качи се в колата обезсърчена. Искаше й се да каже нещо, за да наруши ужасната тишина, но не можеше да издаде никакъв звук. Рийд не изглеждаше склонен към разговори. Очите му бяха втренчени в осовата линия на пътя.