Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
В крайна сметка „Таутог“ наблюдава руснаците два дни — като улови цялото изпитание на ракетата отначало докрай. Балдерстън се прибра у дома с толкова много данни, че ВМС го наградиха с най-високите лични почести — Орден на доблестния легион. Сега, през лятото на 1970 г., когато Балдерстън направляваше „Таутог“ към Петропавловск, командирът и екипажът бяха убедени, че са способни на почти всичко. Едно от нещата в началото на списъка със задачите им беше да проследят подводница от клас „Ехо II“. Такова следене можеше да се окаже жизненоважно за опазването на американските самолетоносачи около Виетнам и представляваше една от най-важните задачи на подводниците в бойни условия.
За щастие именно „Ехо II“ се отрази на хидролокатора на „Таутог“ почти веднага, когато стигнаха съветски води. Нямаше как да я сбъркат — сонарът показваше отличителната за подводниците „Ехо“ двойка четирилопатъчни винтове. Подводницата се движеше на юг от Петропавловск и екипажът на „Таутог“ имаше предчувствие, че ще я следят през целия патрул.
Руската подводница беше шумна и изглеждаше лесна мишена, но всъщност лесно следене няма. Разчитайки на пасивен хидролокатор, хората от „Таутог“ разполагаха само със структуриран статичен шум (заглушеното бръмчене, смесено в статичните смущения представляваше единствената им „картина“ на съветската подводница), а трептящият осцилоскоп преобразуваше част от тези статични смущения в светлинен образ.
Помагаше и фактът, че съветският командир, изглежда, не вземаше никакви предпазни мерки срещу следене. Вместо това, докато „Таутог“ го следваше отзад, той се движеше с шумния двигател, като прекара пет часа в странен подводен танц, който подводничарите наричат „ъгли и висене“. Почти приличаше на някакъв подводен казачок. Подводничарите от двете страни изпълняваха този тромав танц в поредица от случайни осморки, резки завои и промени на дълбочината, предвидени за проверка на нещата, за откриване на шум от подводници и за да установят дали няма нещо не на място. Танцът не притежава агресивната ярост на „Лудия Иван“, но стъпките са бурни. И е невъзможно да се предвидят действията на командир, които може да нареди подводницата да се спусне или да се изкачи, да завие наляво или надясно, просто както му се прииска.
Трикът в следенето на подводница при подобен танц е да изостанеш. Но на борда на „Таутог“ команда за изоставане не се чу. Всъщност с напредването на часовете танцът на съветската подводница започна да изглежда рутинен и Балдерстън и останалите оставиха постовете на заместниците си. Капитанът слезе в каютата си, за да поспи, което бе значително отклонение от миналогодишната мисия за изпитанията на ракетите, по време на която бе стоял буден на кормилото почти 48 часа.
На тази мисия „Таутог“ разполагаше с необичайно попълнение от двама старши хидроакустици вместо един. Но както се оказа, нито един от тях не беше в хидролокаторното помещение, когато командирът спеше. Единият бе определен за старши вахтен и контролираше един срочнослужещ в контролната зала. Другият бе извън дежурство. Така хидроакустиката оставаше под погледа на по-младшия хидроакустик първи клас Дейвид Т. Линдзи.
Преди мисията най-голямата претенция за слава на Линдзи беше случайната му снимка с Пат Никсън. Първата дама бе на посещение при ранени ветерани от Виетнам в една военна болница в Хонолулу. Линдзи се намираше там заради инцидент с мотоциклета си — свръхмощна машина, която с обич наричаше Бетси. Когато първата дама дошла при подводничаря, никой нямал куража да й каже как се е наранил. И в местните вестници излезе снимка именно с тях двамата.
При инцидента Линдзи беше загубил към два сантиметра от петата си и на „Таутог“ го наричаха Стъпка и половина. Сега Стъпка и половина слушаше „Ехо“-то и предаваше информацията на руля, на който стоеше заместник-командирът на „Таутог,“ придържащ се към определения от капитана маршрут. По курса си на дълбочина 35–60 метра и с умерена скорост от 12–13 възла, „Таутог“ се приближаваше опасно близо до руската подводница. Накрая заместникът изпрати човек да викне Балдерстън.
Той се появи в контролния пост с халат в тъмносиньо и червено и по чехли. Отиде право при палубния офицер Скот А. Ван Хофтън, извоювал си сред екипажа дребната слава на най-добрия навигатор и победител в бордовото съревнование по консумация на кока-кола. Ван Хофтън му разясни тактическата ситуация.