Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)

На подводницата Балдерстън беше известен освен всичко останало и с особеностите си. Този човек, който можеше да надвие на пиене на всеки един от екипажа си по време на спирките в разни пристанища, беше маниак на тема здраве. Пиеше „Санка“26 вместо силното кафе, което поддържаше енергията на повечето от хората в екипажа, и изискваше подводницата му да бъде заредена с обилни количества счукани орехи — ядеше ги с всяко ястие освен закуската, защото били пълни с лецитин. Имаше и едно странно умение: можеше да повдига големите си сиви рунтави вежди една по една. Дясна или лява, без значение, можеха да изпълзят самостоятелно нагоре. Този талант използваше, за да си придава тежест. Когато членовете на екипажа объркваха отговорите по време на квалификационни изпити, едната му вежда започваше да левитира. Ако грешката биваше особено глупава, другата от тези велики вежди отскачаше нагоре. Един млад моряк особено се изнервяше от жеста и не можеше да предаде съобщение на командира си, без да заеква, ако Балдерстън пуснеше вежда нагоре.

За екипажа тези вежди бяха така паметни, както и изобретателността на Балдерстън по време на първата им съвместна операция през лятото на 1969 г. — мисия, спечелила на подводницата им прякора „Страшната Т“.

Изпратени бяха да следят изпитанията на нова съветска ракета от тип „Круз“ от началото до края. За разлика от балистичните ракети на подводниците „Янки“ ракетите „Круз“ криеха малка опасност за американските брегове. Но пък тези по-слаби оръжия можеха да разрушат голям американски самолетоносач от 250 морски мили разстояние, а самолетоносачите все още бяха едни от основните платформи за бомбардировките над Виетнам. Разбира се, откриваха подводници „Ехо II“ — всяка с по осем ракети „Круз“, които можеха да носят ядрени или конвенционални бойни глави, — следящи американски самолетоносачи около Югоизточна Азия. Ако руснаците се включеха директно в тази война, военноморското разузнаване трябваше да научи максимално много за ракетите и за подводниците, които ги носеха. И именно на Балдерстън се падна задачата да разбере колко ракети могат да изстрелят руснаците в бърза последователност, да прехване електронни импулси, които евентуално да укажат траекторията, и да улови комуникационни сигнали, които да помогнат при оценката на недостатъците. Също така щеше да опита да направи снимки на пусковете, за да могат аналитиците да измерят пламъците, докато ракетата лети към небето, и може би да разберат какво ракетно гориво използват руснаците.