Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Когато „Карбайд“ се присъедини към проекта, Джон Фелбек изпрати един от младите инженери, Алван Тени, да се запознае с бариерите. Той огледа най-напред бариерата на Норис — Адлър и я намери съвсем незадоволителна. Освен че бе извънредно чуплива и съдържаше отверстия, тя беше и с неравномерни качества. При изпитанията всеки отделен екземпляр даваше различни резултати. В този си вид бариерата беше неприемлива. След това Ал Тени посети лабораторията на „Бел“ за да докладва на Фелбек дали методът на Никс позволява да се направи по-добра бариера. Тени имаше впечатлението, че работата на Никс е обещаваща, но за жалост досега бе извършвана само в лабораторни мащаби. Фелбек реши сам да се запознае по-подробно с проблема.
През пролетта на 1943 г. той събра малка група специалисти от „Юниън Карбайд“ и посети лабораторията на „Бел“. Никс им показа мостри и демонстрира техниката си. Той призна, че не може да произведе бариерите си в голям мащаб, защото няма промишлен опит. Експертите на „Карбайд“ не разбираха много от никелов прах, но Фелбек ги попита:
— Можете ли да помогнете?
Един от членовете на групата беше Лион Кей. (Кен) Мерил от завода „Бейкълайт — Карбайд“ в Бонд Брук, Ню Джърси. В тамошната лаборатория имаше един изключително находчив експерт по производствена техника, Фрейзиър Гроф, който бе натоварен да огледа работата в „Бел Телефоун“. Гроф не беше учен. Той имаше само диплома по химия, но притежаваше невероятни способности за подбор на подходящи методи при нови технологии. Смятаха го за гений — темпераментен, със силна воля, безкрайно съвестен и целенасочен перфекционист, особено твърд и взискателен към младите инженери, с които работеше.
Набитият и намръщен 48-годишен червендалест мъж от шотландски произход беше пълен индивидуалист, който почти няма приятели и се разбира с много малко хора. Гроф беше упорит, рязък и лесно раздразнителен. Интересуваха го само кариерата и семейството — жена и две дъщери. Те живееха в Плайнфийлд, Ню Джърси, а градината, в която Гроф собственоръчно отглеждаше зеленчуци, бе най-добрата в района. Най-голямото му удоволствие беше летуването в Ню Хемпшир, когато семейството наемаше къща край брега на езерото Уинипесоук. Той обичаше да лови риба и хората край езерото казваха, че никой не хваща повече костур от него. Усамотяваше се с часове и докато чакаше рибата да клъвне, решаваше много от професионалните си проблеми. Често се случваше да се върне от риболов и да се обади по телефона в Ню Джърси, за да предложи идеи и решения по някой проблем. Той бе изцяло погълнат от работата си както в делниците, така и в почивните дни и през отпуските.
Гроф беше в състояние да работи 18 часа при нужда и не се интересуваше от нищо извън непосредствената си работа. Когато реши да се научи да играе голф, си купи комплект стикове и едно ръководство и се запъти към игрището. След няколко седмици непрекъснати тренировки започна да постига с лекота по 80 точки.
Въпреки че мнозина не го обичаха, той се ползваше с голямо уважение в „Бейкълайт“ заради интуитивния си творчески ум. Когато го изпратиха да огледа бариерата на Никс, той нямаше никаква представа за проекта „Манхатън“, нито бе чувал нещо за металургия, бариери и пречистване на уран. Само с един поглед обаче разбра, че Фостър Никс изобщо не подозира за съществуването на модерни индустриални методи.
Гроф се върна в Ню Джърси, обясни на Кен Мерил какво е решил и се захвана за работа. Посети още няколко пъти лабораторията на „Бел“, а Фостър Никс идваше често в Бонд Брук да работи с него. Въпреки че и двамата бяха упорити и твърдоглави, ученият и практикът се харесаха. Още повече че сътрудничеството им обещаваше да бъде ползотворно. Гроф се опита да възпроизведе в голям мащаб това, което Никс правеше в лабораторията, макар че всички го смятаха за невъзможно. Учени и специалисти твърдяха едно и също нещо: бариерите не могат да се произведат в голям мащаб и да имат еднакво добри качества.
След като огледа внимателно целия процес на изработване на бариерите, Гроф предложи:
— Защо да не постъпим както в промишлеността19?
Първите резултати бяха окуражаващи и в продължение на месеци Гроф работеше върху подобряването на технологията. Методите, въведени в лабораторията на „Бейкълайт“, бяха възпроизведени в големи мащаби от компанията „Интернешънъл Никел“ в Хънтингтън, Западна Вирджиния.
19
Техническите подробности на тази технология са все още секретни.