Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Рейк отвърна — гледаше масата за карти:
— Посветих своите магьосници и воини на северната кампания на Бруд. — Извърна мрачната си усмивка към Барук. — В града ми са останали деца, жрици и трима престарели, съсухрени от книгите чародеи.
„Град? Нима в недрата на Лунния къс има град?“
Очите на Рейк придобиха тъмнокафяв оттенък.
— Не мога да отбранявам цяла Луна. Не мога да съм навсякъде едновременно. Колкото до Тайсхрен, той пет пари не даваше за хората около себе си. Смятах, че ще го разубедя, ще направя цената твърде висока… — Той поклати смутено глава и погледна Барук. — За да спася дома на своя народ, се оттеглих.
— И оставихте Пейл да падне… — Барук затвори уста и се изруга наум за липсата си на такт.
Но Рейк само сви рамене.
— Не очаквах, че ще атакуват с цялата си мощ. Само присъствието ми сдържаше империята почти две години.
— Чувал съм, че на императрицата й липсва търпение — промълви замислено Барук. Очите му се присвиха и той вдигна глава. — Поискахте среща с мен, Аномандър Рейк, и ето, че се срещнахме. Какво желаете от мен?
— Съюз — отвърна Лунният господар.
— С мен? Лично?
— Нека оставим игрите, Барук. — Гласът на Рейк изведнъж изстина. — Онзи ваш Съвет от идиоти, дърлещи се в палатата „Величие“, не може да ме подведе. Зная, че тъкмо ти и твоите магове управлявате Даруджистан. — Стана и го изгледа отвисоко със сиви очи. — Ще ти кажа следното. За императрицата вашият град е единствената перла на този континент от кал. Тя го иска, а това, което поиска, обикновено го получава.
Барук се пресегна и дръпна пеша на отъркания си халат.
— Разбирам — промълви той. — Но и Пейл имаше своите магьосници.
Рейк се намръщи.
— Така е.
— Все пак — продължи Барук, — когато битката се е разразила не на шега, първата ви мисъл е била не за съюза, който сключихте с града, а за благополучието на вашата Луна.
— Кой ти каза това? — настоя Рейк.
Барук го погледна и вдигна ръце.
— Някои от онези чародеи, които успяха да се спасят.
— Те са в града? — Очите на Рейк бяха станали черни.
Щом ги видя, Барук усети как под дрехите му изби пот.
— Защо? — попита той.
— Искам главите им — отвърна небрежно Рейк. Напълни отново чашата си и отпи.
Ледена ръка сякаш обгърна сърцето на Барук и започна да го стиска. Главоболието му се беше усилило десеткратно.
— Защо? — отново попита той и думата се изтръгна от устата му почти до стон.
Дори Тайст Андий да забеляза внезапното притеснение на алхимика, не го показа с нищо.
— Защо? — Думата сякаш се изтъркаля в устата му като глътка вино и лека усмивка пробяга по устните му. — Когато армията на Морант слезе от планините и Тайсхрен пое към бойното поле начело на своя магьоснически кадър, и когато се чу, че имперският Нокът е проникнал в града… — усмивката на Рейк се изкриви и зъбите му се оголиха, — … магьосниците на Пейл побягнаха. — Помълча, сякаш да съживи спомените си. — Премахнах Ноктите още докато бяха едва на десетина крачки зад стените на крепостта. — Отново се смълча и на лицето му се изписа съжаление. — Ако градските магьосници бяха останали, атаката щеше да бъде отблъсната. Тайсхрен, по всичко личи, беше зает с… други неотложни задачи. Беше наситил позицията си — билото на един хълм — със защитни прегради. След това пусна демони — не срещу мен, а срещу някои от своите съратници. Това ме обърка, но вместо да позволя тези призовани от зла магия създания да се развихрят на воля, изразходвах ужасно много от силата си, за да ги унищожа. — Въздъхна и добави: — Изтеглих Луната едва няколко минути преди да бъде унищожена, отпратих я на юг и тръгнах след побягналите магьосници.
— След тях?
— Излових ги всички, освен двама. — Рейк се вгледа в Барук. — Тия двамата ги искам. За предпочитане живи, но ще се задоволя и с главите им.
— Убили сте онези, които сте хванали? Как?
— С меча си, разбира се.
Барук се сви като ударен и прошепна:
— О…
— Съюзът — каза Рейк, преди да пресуши бокала си.
— Ще поговоря пред Кабала по този въпрос — отвърна Барук и се надигна разтреперан. — Скоро ще ви уведомим за решението. — Зяпна меча на гърба на Тайст Андий. — Кажете ми, ако получите онези магьосници живи, това ли ще използвате върху тях?
Рейк се намръщи.
— Естествено.
Барук се обърна и затвори очи.
— В такъв случай ще получите главите им.
Зад него Рейк се изсмя дрезгаво.
— Твърде много милост има в сърцето ти, алхимико.