Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Усмивката на Орр се стегна.
— Вие, милорд — измърмори той, — едва ли желаете да споделите съдбата на магьосниците на Пейл?
Барук се намръщи.
— Какво имате предвид?
— Избитите от Нокътя на империята. Господарят на Лунния къс беше останал съвсем сам срещу империята.
— Информацията ви противоречи на моята — отвърна сковано Барук и се изруга наум.
— Не разчитай много на това — изсумтя самодоволно Старата. — И двамата грешите.
При думите на Барук Орр беше вдигнал вежди.
— Нима? Може би и за двама ни ще е полезно да си обменим информацията?
— Едва ли — каза Барук. — Какво предполага отхвърлянето на заплахата на империята? Ако тази ваша прокламация бъде отхвърлена, всички магьосници в града ще бъдат избити от империята, казвате. Но ако бъде приета, това би оправдало отварянето на градските порти за малазанците в мирно съвместно съществуване и при такъв сценарий магьосничеството на града остава да живее.
— Проницателно — каза Старата.
Барук изгледа вече видимо гневната физиономия на Орр.
— Неутралитет? Как успяхте да изопачите тази дума. Вашата прокламация ще бъде първата стъпка към пълното анексиране, съветник. За ваше щастие, аз нямам нито тежест, нито глас, нито влияние. — Барук стана. — Роалд ще ви изпрати до изхода.
Търбан Орр също стана и заяви:
— Правите много голяма грешка. Съставянето на прокламацията все още не е завършено. Изглежда, ще е добре да премахнем от нея всички съображения, засягащи магьосничеството на Даруджистан.
— Колко храбро — отбеляза Старата. — Сръгай го, да видим какво още ще излезе.
Барук закрачи към прозореца.
— Можем само да се надяваме — сухо подхвърли той през рамо, — че гласуването ви ще пропадне.
Орр отговори разпалено:
— По мои сметки още тази нощ сме получили мнозинство, алхимико. Вие можехте да добавите меда върху маслото. Уви — изръмжа той, — ще спечелим само с един глас. Но и това ще стигне.
Барук се обърна към Орр. Роалд влезе кротко в стаята и подаде наметалото на съветника.
Старата се протегна върху постелката.
— Точно в тази нощ ли — въздъхна тя насмешливо — трябваше да се обричат хиляди съдби с такива думи?
Великият гарван килна глава. Смътно, сякаш от огромно разстояние, й се стори, че чува въртенето на монета.
А после някъде откъм града затрептя прилив на сила и Старата потръпна.
Ралик Ном чакаше. Свършваше животът в леност за лейди Симтал. Краят на тези луксове беше дошъл тази нощ. Двете фигури се отдръпнаха от парапета и пристъпиха към стъклената врата. Пръстът на Ралик се стегна на спусъка.
И замръзна. Главата му се изпълни с вихрещ се звук, шепот на думи, които го окъпаха с внезапно избила пот. Изведнъж всичко в ума му се преобърна, измести се. Планът му за бърза мъст се разсипа и рухна, а от руините се издигна нещо много по-… изпипано.
И всичко това бе дошло между два дъха. Погледът на Ралик се проясни. Лейди Симтал и съветник Лим стояха до вратата. Жената посегна да я плъзне встрани. Ралик измести арбалета на половин педя вляво и натисна спусъка. Стрелата изхвърча толкова бързо, че стана невидима, докато не улучи целта си.
Съветникът се завъртя от удара на стрелата, изхвърли ръце напред и залитна. Стъклената врата се пръсна и той влетя през нея.
Лейди Симтал изпищя от ужас.
Ралик нямаше за какво да чака повече. Превъртя се на гръб, пресегна се и пъхна арбалета в тесния процеп между корниза и покрива. После се плъзна по външната страна на зида и увисна на ръце. Из имението се разнесоха тревожни викове. Миг след това той се пусна, превъртя се във въздуха и се приземи като котка на уличката.
Надигна се, оправи наметалото си и закрачи спокойно по пресечката, по-далече от имението. Нямаше да има повече безделие за лейди Симтал. Но и развръзката нямаше да е скоро. На терасата й току-що беше убит един много властен, високо уважаван член на Градския съвет. Жената на Лим — вече вдовица — със сигурност щеше да има какво да каже по въпроса. Първата стъпка, помисли Ралик, докато крачеше през портата на Оссерк и се спускаше по широката рампа, водеща към квартал Дару, само първата стъпка, начален гамбит, намекване на лейди Симтал, че ловът вече е започнал и че самата прочута любовница е плячката. „Няма да е лесно. Бива я в играта на интрига.“