Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Мили Боже, добре ли си? — попита той, тъй като усети трепета в гласа й и това го обезпокои.
— Да, напълно — каза тя. — Но въпреки всичко аз искам да засегна един малко деликатен въпрос.
— Изцяло съм на твое разположение — бързо отговори той, галантен както винаги. — Не може да има нищо деликатно между приятели, въпреки че, както знаеш — той внимателно продължи: — бих желал между нас да има нещо повече от обикновено приятелство.
— Да, добре… така е… Във връзка с нашето приятелство — неуверено започна Елизабет, като се мъчеше да намери нужните думи. — Аз имам едно малко странно предложение…
— Да? — той отмести настрани чашата с брендито си, а кафявите му очи я погледнаха внимателно.
Елизабет си пое въздух и преди да е изгубила контрол над самообладанието си, бързо каза:
— Искам да се споразумеем по предложението ти за женитба, съгласен ли си?
— Моят отговор е „да“ — незабавно отвърна той, лицето му се появи усмивка.
— Само че има и нещо друго.
— Аз също предполагах, че ще има нещо друго — тихо добави той. — След като Рейвънсби беше тук, няма начин.
— Явно тук нищо не остава скрито-покрито.
— Не съм чувал никакви слухове, Елизабет, ако това имаш предвид, но не забравяй, че съм светски човек. Значи сега имаш нужда от съпруг?
Тя откри, че няма да е лесно да обясни на човека, който й предлагаше любовта си, че ако не бе алчността на Матю Греъм и произтичащата от това опасност за живота на нейното бъдещо дете, тя едва ли щеше да приеме женитбата с него.
— Аз ти предлагам сделка не заради това — започна тя, като се опита с цялата си дипломатичност да обясни заплахите на Матю Греъм и нейната нужда както от въоръжена охрана, така и от юридическа защита.
Той я слушаше учтиво, въпреки че не се нуждаеше от допълнителни обяснения, за да се ожени за Елизабет. Щом тя свърши своята тирада, Джордж каза:
— За мен ще е чест да защитавам интересите ти в съда. Мога да те уверя, че страховете ти, че ще ти припишат обвинения за магьосничество, са напълно безпочвени. Отдавна вече хората не приемат вещиците насериозно, освен може би в горите около крепостта Редсдейл. Мога да те уверя също, че ще видиш братята Греъм арестувани в момента, в който стъпят в Тевиътдейл. Кражбите на добитък не се котират добре в съда — той се усмихна и надигна чашата си с бренди. — Смятай, че Матю вече не е опасен за теб.
Джордж говореше напълно уверено и Елизабет почувства как товарът на притесненията пада от гърба й.
— Благодаря ти, Джордж. Много ти благодаря — прошепна тя, а очите й се изпълниха със сълзи. Това бяха сълзи на облекчение. — Много си мил — само това успя да каже, след което избухна в плач.
Джордж незабавно отиде до нея, седна и взе ръцете й в своите.
— Не се страхувай, те няма да ти сторят нищо лошо Аз няма да им позволя да те наранят! — извика той, като я прегърна силно. — Моята обич е достатъчна и за двама ни, Елизабет… Моля те, недей да плачеш…
Неговите думи я накараха да заридае още по-силно, тъй като се почувства виновна. Как можеше да използва така чувствата на този човек, без да може да му даде нищо в замяна? Може би тя допускаше грешка в усилията си да спаси своето дете?
— Може би действията ми са необмислени — изхлипа тя, отдръпна се от него и забърса сълзите, които се стичаха по бузите й. — Аз искам твърде много от теб — прошепна тя — с дързост, която можеш да вземеш лошо възпитание…
— Няма да ти позволя да оттеглиш предложението, скъпа — каза Джордж с усмивка. — Знаеш ли откога чакам този ден? Още от първия момент, когато те видях. Оттогава измина близо година. Помниш ли как дойде тук, за да потърсиш подходящо имение? Освен вече съм на трийсет и осем и нямам намерение да чакам повече, след като вече срещнах жената, която искам. Моля те, изтрий сълзите си, скъпа моя — каза той, като й подаде носната си кърпичка. — И нека да започнем да обсъждаме нашата сватба. Кога точно искаш да е церемонията?
— Скоро — отвърна тя и с мъка се удържа да не избяга от стаята. Гласът на разума потискаше необуздания й инстинкт да се махне колкото може по-бързо. В и момент Елизабет се чувстваше не като голяма и независима жена, която знае какво иска от този живот, а като малко дете, изоставено от всички, които са го обичали.