Черният еднорог

Бен се позаслуша в приказките наоколо и после обър[???]

— Какво…?

— Сънищата им, Ваше Величество — с шепот го прекъсна Дърк. — Аз ги накарах да ме разберат в сънищата си. В тези сънища те ме видяха реален и затова ме приемат такъв. Не разбирате ли? Понякога истината е просто онова, за което я приемаме — както в будно състояние, така и на сън.

Бен не разбираше. Слушаше всичко с най-голямо внимание, но продължаваше да не разбира. Какъв ли бе смисълът на всичко това и какво общо имаше то с него?

Но сега нямаше време да мисли по този въпрос. Абърнати излая — и всички погледнаха към него. Между клоните на елите се появи не някой друг, а Парснип! Подире му вървеше Буниън, и двамата прогизнали сякаш от бурята, и двамата разтеглили своите грозни и озъбени усмивки от ухо до ухо. Бен застина на място. Та нали Парснип бе тръгнал да охранява Уилоу! Той се отърси от вцепенението си и побърза заедно с Куестър и Абърнати да посрещне тези дребни жилави твари. Суровият, подозрителен поглед, който Парснип му отправи, го накара да спре на място. В края на краищата Парснип не можеше да го разпознае, тъй че Бен отстъпи назад по настояване на Куестър. Куестър и Буниън поговориха малко на онзи груб, непонятен език на коболдите, прекъсвани от време на време от Парснип, след което Куестър бързо се обърна към Бен:

— Парснип е охранявал Уилоу през цялото време, след като тя тръгна от Сребърния дворец, Ваше Величество, точно както му беше заповядано — чак до вчера. Тя сама го е освободила без никаква причина. Той отказал да я остави, но тя използвала вълшебна магия и се измъкнала. Дори и един коболд не може да остане с една силфида, ако тя самата не желае това. Сдобила се е със златната юзда и… е тръгнала да търси черния еднорог — бухалското му лице потръпна под погледа на Бен и той тревожно запридърпва бялата си брада. — И аз не разбирам, Ваше Величество, това нейно решение, както и Парснип. Тя явно е решила да не донесе юздата на вас, въпреки повелята на съня й!

— Къде е тя сега? — попита гласно той. Куестър поклати глава.

— Следата й води на север, към Мелкор — той се подвоуми. — Буниън твърди, че е тръгнала, изглежда, към Мърук!

Към Мърук ли? Там, където бяха скрити изчезналите магически книги? Но защо ли е решила да върви нататък? Бен се почувства невероятно напрегнат.

— Има и още нещо, Ваше Величество — вметна Абърнати напълно сериозно, като не обърна внимание на това, че Куестър го дръпна за ръкава на мантията. — Страбон и Нощната сянка са тръгнали по дирите й — тръгнали са да търсят вас, Уилоу и юздата. А се говори също, че и някакъв демон — огромно хвърковато създание, което не се спира пред нищо, обикаля из цялата долина. Снощи Буниън го е видял.

— Любимецът на Мийкс — прошепна Бен, като си спомни чудовището, което се бе появило по време на танца на нимфите пред Речния господар и ги беше унищожило. Лицето му се изопна. Веднага забрави и Еджууд Дърк, и проблемите на сънищата. Единствената му мисъл бе за Уилоу.