Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Изведнъж гласът му секна, изцеден от огромното усилие. Те обаче бяха вече преминали през охраната, обгърнати от мъглата и дъжда, невидими за очите, които биха се опитали да ги проследят. Стигнаха до средата на моста. Силният вятър се вихреше яростно край тях. Гарет Джакс направи знак на Хелт и Еден Елеседил да се върнат. Джеър хвърли бегъл поглед на Слантър. Гномът го зяпаше с широко отворена уста. После Гарет Джакс махна на двамата да го последват и отново потегли напред с Елб Форейкър от едната му страна.
Изникнаха от дъжда и мъглата като забулени призраци пред очите на гномите, които охраняваха отсрещната страна на моста. В гърлото на Джеър беше заседнала буца. Този път нямаше да има песен на желанията, която да ги прекара невредими през тях. Твърде много бяха. Когато ги доближиха, множество лица се обърнаха. Няколко секунди часовите ги гледаха, изненадани от появата им, но сигурни, че те са гноми, дошли от разположения на отсрещната страна лагер. Нямаше кой друг да бъде. После, преди изненадата да се превърне в паника, и преди часовите да си дадат реална преценка за ръста и вида им, Гарет Джакс и Форейкър се нахвърлиха върху тях. В нощта проблеснаха къси мечове и дълги ножове. Пет-шестима гноми лежаха мъртви преди останалите да се усетят какво става.
Нападателите им се врязаха сред тях и гномите нададоха викове на тревога към часовите на отсрещната страна на моста.
След миг другите им отговориха. Джеър и Слантър се притиснаха до земята в края на моста, наблюдаваха вихрещата се в тъмнината пред тях битка и чуваха нечовешките крясъци около себе си. Острото свистене на ясеновите лъкове на елфа и Хелт се извисяваше над шума на вятъра и дъжда и стрелите им покосяваха все повече и повече гноми преследвачи.
После от тъмнината пред тях изскочи един гном, окървавен и раздърпан, с обезумял поглед. Той се втурна към моста. Носеше брадва с две остриета. Видя Слантър и се спря объркан. После забеляза Джеър и скочи напред. Младежът от Вейл отстъпи и напразно се опитваше да се предпази. Толкова се беше уплашил от появата на гнома, че дори не се сещаше за дългия си нож, който висеше на колана му. Гномът изрева, замахна с оръжието, а Джеър вдигна ръце да се предпази.
— Не пипай момчето, ти… — изкрещя Слантър.
Гномът нададе гневен вик и отново замахна с брадвата. Сабята на Слантър се стовари върху нападателя и той се свлече на колене, издъхващ. Слантър отстъпи. На грубото му лице беше изписана погнуса. Хвана Джеър за ръката, вдигна го на крака и го изтегли от моста.
Изведнъж се появи Елб Форейкър. Без да каже дума, той се спусна под моста, където бяха скрити придържащите болтове. Започна припряно да се мъчи да ги освободи.
От средата на моста отново се разнесоха викове. Върху дървените греди се чуха стъпки на тичащи крака и от гъстата мъгла изскочиха Хелт и Еден Елеседил. Все още на моста, те се обърнаха и изстреляните от големите им ясенови лъкове стрели затрептяха във въздуха. От гърлата на гномите зад тях се изтръгнаха викове на болка. Отново се чу свистене на стрели и после пак, викове. Шумът от тичащи крака потъна в нощта.
— Побързайте с тези болтове — изрева Хелт.
Гарет Джакс отново се появи и слезе при Форейкър под моста. Двамата освободиха останалите болтове, с изключение на два. Тропотът на ботуши пак проехтя.
— Хелт! — извика Майсторът на бойните изкуства, който се беше изкатерил на ръба. Форейкър беше на крачка зад него.
— Махнете се от моста!
Човекът от границата и принцът на елфите изникнаха от тъмнината. Тичаха с ниско приведени срещу вятъра глави, следвани от летящи копия и стрели. Еден, който беше по-лек и по-бърз, пръв излезе от моста, като прелетя със скок край приклекналите Джеър и Слантър.
— Хайде! — викна Форейкър на Гарет Джакс. Те стояха един срещу друг и притискаха поставените в скоби разхлабени пръти към последните скрити болтове. Дръпнаха ги едновременно. В този момент Хелт скочи от моста.
Дървените греди шумно се изтръгнаха от болтовете и мостът започна да пропада в тъмнината. Гномите, които все още бяха върху него, се разкрещяха неистово, но вече нямаше спасение за тях. Мостът полетя надолу в мъглата и дъжда, удряше се с трясък в скалите и накрая изчезна в дефилето.
Между скалите по северните склонове на Клина шест тъмни фигури потънаха бързо в тъмнината.
ГЛАВА 17
Някъде призори дъждът спря, докато членовете на малката група от Кълхейвън спяха в малка пещера на около десетина мили източно от Клина. Никой не знаеше кога точно, дори и Еден Елеседил, който последен трябваше да стои на пост. Изтощен от мъчителната битка и той, като другите, заспа.