Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Междувременно Сухотин облича кожуха на Распутин, залепва си брада, слага калпака и е готов да се качи в колата. Юсупов се връща до дивана и за свой ужас вижда, че Распутин се раздвижва. Извиква за помощ, но докато пристигнат останалите, раненият Распутин се дотътря до стълбите, с последни сили се изкачва по тях и се опитва да излезе.
Княз Юсупов се стъписва от уплаха, но затова пък Пуришкевич изважда пистолета, прицелва се и стреля. По-нататък заговорниците действуват съобразно с плана. Завързват мъртвеца и го увиват в одеяло. Откарват го до реката, където княз Юсупов бил наредил да направят отвор в дебелия лед недалеч от Кръстовския остров. Пускат трупа на Распутин под ледената покривка. По пътя обаче бил паднал единият ботуш на убития.
Сутринта полицията, която проследява кървавата следа по снега, намира ботуша върху замръзналата река и още същия ден предобед в къщата на Распутин пристига полицай, за да се увери дали ботушът е негов. Впрочем призори, след като слугинята разбрала, че господарят й не се е връщал и изобщо не е спал в леглото си, вдигнала на крак дъщерите му, които пък се обадили на придворната дама Вирубова. Пристигнала и любовницата Головинова. Анна Вирубова си спомнила, че Распутин бил казал, че ще бъде тази нощ у Юсупови, и предизвестява полицията.
Когато царицата научава за нещастието, написва на царя набързо с молив с разкривени букви.
„Всички тук сме насядали. Не можеш да си предста-виш какво изживяваме. Нашият Приятел изчезна. За последен път с него говорила вчера Аня, казал, че Фе-ликс го бил поканил да отиде през нощта у тях и щял да мине да го вземе с кола, защото искал да го представи на Ирина. Пристигнала военна кола с двама цивилни и той заминал.“
Царицата пише на съпруга си и за нощния гуляй в двореца на великия княз Юсупов. Може би към един-два часа след полунощ полицаят, патрулиращ по крайбрежието на Нева, чул изстрелите, притичал до външната врата на двореца, която била изцяло отворена (нали доктор Лазовер се готвел да излезе с преоблечения като Распутин поручик), влязъл вътре и попитал великия княз какво се е случило. Според една от версиите, която по-късно е приета за официална, Юсупов бил признал, че са се събрали познати, пийнали малко повече и стреляли във въздуха и един от тях по нещастна случайност убил кучето. На двора наистина върху снега лежало мъртво куче.
По-късно великият княз Юсупов обрисува тази заплетена история с полицейския поручик малко по-другояче. Когато полицейският офицер влязъл в двора на дзореца, той се сблъскал с депутата Пуришкевич, който преди това бил стрелял в Распутин.
„Пред тебе стои депутатът от Думата Владимир Мирофанович Пуришкевич. При стрелбата, която чу, бе убит Распутин. Ако обичаш своето отечество и царя, ще трябва да мълчиш“ — казал депутатът. „Разбирам, Ваше благородие — отговорил поручикът. — Ще мълча като гроб.“
Великият княз Юсупов е роднина на царя и министърът на вътрешните работи. Протопопов нито можел да нареди да го арестуват поради подозрение в убийството, нито имал право да изпрати полиция да направи оглед на на двореца му.
Царицата обаче била убедена, че с основание го подозират в убийство, и споделила това с царя в телеграмите и в писмата си. Единственото, което тя успява да постигне, е да не разрешат на княза да замине за Крим, където се е канел да отпътува, и да го принудят да изчака в двореца си окончателното разследване на случая. Не след дълго намират трупа на Распутин под леда на Нева. Царицата изпада в нервна криза. Тя не може да си представи живота си без божия закрилник. Полицията разследва случая. Висши полицейски офицери по-сещават великия княз Юсупов, разбира се, извиняват се за безпокойството и го питат дали не знае нещо за смъртта на Распутин. Отговорът е отрицателен. Задоволяват се с това и приключват следствието, явно по заповед отгоре.
Обаче атентаторите плащат за деянието си. Цар Николай II интернира Дмитрий Павлович в малко селце някъде край персийската граница. Принуждава великия княз Феликс Феликсович Юсупов да се пресели в именията си в Украйна и там, недалеч от Киев, го заварва Великата октомврийска социалистическа революция. С помощта на полицията и министъра на вътрешните работи Протопопов царското семейство успява да потули случая Распутин.
На 20 декември (стар стил) по изричното желание на царицата докарват трупа на Распутин в Царское село. Сестра Акулина от манастира Охтой помазва тялото му и го поставя в сребърен ковчег. Погребват го на другия ден в парка на царската резиденция. Въпреки че погребението се извършва в семеен кръг, цар Николай пристига за него чак от Могильов. Прекъсва важните преговори с командуващите съюзническите армии относно по-нататъшните тактически действия по фронтовете, за да каже последно сбогом на гениалния мошеник Распутин.