Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
— Колко войни има оркският крал?
— Граул може да събере хиляди, ако има време и желание — каза Монтолио, — но това ще отнеме седмици, а той не е известен с търпението си. Също така, той не би събрал уоргите толкова скоро, освен ако не смята да ги задържи, докато сбира легионите си. Орките обикновено изчезват, когато уоргите са наоколо, а уоргите са склонни към мързел и надебеляване с толкова много орки около тях, ако разбираш какво искам да кажа.
Потръпването на Дризт разкри, че наистина разбираше.
— Бих предположил, че Граул разполага с около хиляда бойци — продължи Монтолио, — може би дванайсет на двайсет уорги, според Свирчо и един-два великана.
— Значителна сила само за един керван — отбеляза Дризт. И двамата имаха други подозрения. Първата им среща преди два месеца беше за сметка на Граул.
— Ще им трябват един-два дни, за да се подготвят — отбеляза Монтолио след неловка пауза. — Свирчо ще ги следи отблизо тази нощ и ще повика и подкрепление.
— Аз ще отида да шпионирам орките — добави Дризт. Видя как тревога прекоси лицето на Монтолио, но той бързо я пропъди.
— Много пъти съм изпълнявал подобни задачи, докато бях в патрулите на Мензоберанзан — каза елфът. — Това е задача, за която се чувствам сигурен. Не се страхувай.
— Това е било в Подземния мрак — припомни му Монтолио.
— Толкова различна ли е нощта — попита хитро Дризт, хвърляйки на пазителя усмивка и му намигна. — Така ще получим отговорите, които ни трябват.
После Дризт му пожела приятен ден и отиде да почива. Монтолио се заслуша в отдалечаващите се стъпки на своя приятел — едва чуто шумолене през гъсто израслите дървета — с искрено възхищение и помисли, че това е добър план.
Денят измина бавно и спокойно за пазителя. Той положи всички усилия, за да състави отбранителен план за долината. Монтолио никога не бе защитавал мястото преди, освен веднъж срещу банда глупави крадци, които се бяха объркали, но бе прекарал много часове във формулиране и изпробване на различни стратегии, обмисляйки неизбежния ден, когато Граул ще се отегчи от намесата му и ще се осмели да го нападне.
Ако този ден настъпеше, Монтолио бе сигурен, че ще бъде готов. Сега можеше да се направи малко, защото защитата не можеше да се подготви, преди да е сигурен в намеренията на орките, така че чакането се стори на пазителя безкрайно. Най-накрая Свирчо му съобщи, че елфът се е събудил.
— Сега ще тръгвам — заяви Дризт, след като го намери, отбелязвайки, че слънцето вече е ниско на западния хоризонт, — да науча какво са наумили нашите недоброжелателни съседи.
— Пази се, Дризт — каза Монтолио и искрената тревога в гласа му развълнува елфа. — Граул може и да е орк, но е много лукав. Напълно е възможно да очаква някой от нас да отиде там, за да го проучи.
Дризт взе все още непривичните за него ятагани и ги размаха, за да свикне с движението им. После ги затъкна в колана си, пусна ръка в джоба и изпита успокоение при допира до ониксовата статуетка. След като потупа за последен път пазителя по гърба, разузнавачът пое на път.
— Свирчо ще е наоколо! — извика Монтолио след него. — И други приятели, които може и да не очакваш. Извикай, ако се окажеш в по-голяма беда, отколкото можеш да понесеш!
Не му беше трудно да намери лагера на орките заради огромният огън, озаряващ нощното небе. Дризт видя силуетите, включително на един великан, танцуващи около пламъците и чу ръмженето и скимтенето на големите вълци, уоргите, както ги бе нарекъл Монтолио. Лагерът беше в малка долина, обградена от явори и стръмни скали. Дризт можеше да чуе гласовете на орките съвсем ясно в тихата нощ, така че реши да не се приближава твърде много. Той избра едно дебело дърво и се концентрира върху по-ниските клони, призовавайки вродените си способности да левитира, за да се покатери по тях.
Заклинанието се провали напълно, така че Дризт пусна ятаганите от колана си и започна да се катери. Стволът се разклоняваше на няколко места и беше висок около шест метра. Дризт беше на най-високото разклонение и тъкмо, когато се канеше да се покатери по един дълъг и закривен клон, чу поемане на въздух. Той внимателно подаде глава иззад дебелия дънер.
На противоположната страна на дървото, разположен удобно в едно кътче между ствола и друг клон, се бе облегнал орк — часовой, с ръце зад врата и отегчено изражение на лицето. Създанието очевидно не забелязваше тихо промъкващия се мрачен елф на по-малко от два фута от него. Дризт сграбчи дръжката на ятагана си, но после се успокои, че глупавото създание е твърде удобно разположено, за да се оглежда наоколо, промени намерението си и пренебрегна орка. Вместо това, насочи вниманието си към събитията в сечището.