Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Шумът бе толкова голям, заплахата в гневните лица и стиснатите пестници, размахвани под носа му, тъй близка, че Ибрахим се уплаши и в страха си забрави за загубата.
— Отивам си, отивам си — промълви той и забързано се обърна да си върви. Ала далалът го извика обратно.
— Махни оттук и твоята собственост — рече той и посочи трупа. И Ибрахим се видя принуден да претърпи и тази подигравка и да повика робите си да отнесат безжизненото тяло, за което беше платил с блестящо всесилно злато.
При портите той спря отново.
— Ще се оплача на пашата! — заплаши той. — Асад-ед-Дин е справедлив и ще нареди да ми се върнат парите.
— Ще нареди тогава — отвърна далалът, — когато ти върнеш живота на мъртвата. — И се обърна към важния Аюб, който го дърпаше за ръкава. Той наведе глава, за да долови тихите думи на везира на Фензиле. После, в изпълнение на чутото, заповяда да доведат Розамунд.
Тя не оказа ни най-малка съпротива и излезе безжизнено като сомнамбул или като човек, упоен с лекарство. Девойката застана в жегата и блясъка на открития пазар пред лицевата страна на кладенеца до самия далал и той започна да описва телесните й достойнства на лингва франка, защото този език бе разменната монета на всевъзможните народности, представени тука — език, който въпреки нарастващия й ужас и срам тя можеше да разбира с помощта на френския, научен през пребиваването й във Франция.
Първото предложение за нея направи същият внушителен мавър, който искаше да купи двамата нубийци. Той се изправи да я разгледа отблизо и като че ли остана доволен, защото цената, която предложи, беше добра и той я предложи с пренебрежителната увереност, че никой няма да даде повече.
— Сто филипа за девойката с млечното лице.
— Това не е достатъчно. Я погледни лунния блясък, отразен в красотата на нейния образ — каза далалът, като пристъпи напред. — Много хубави жени идват тука от Чигил, но никоя жена от Чигил не е била тъй хубава.
— Сто и петдесет — отсече левантинският турчин.
— И това не е достатъчно. Вижте царствения ръст, с който я е надарил аллах. Вижте благородната осанка на главата, блясъка на очите! В името на аллаха, тя е достойна да краси харема на самия султан.
Той не каза нищо повече от онова, което бе очевидно за купувачите, и леко вълнение премина през обикновено безстрастните им редици. Тагаринският мавър, когото бе нарекъл Юсуф, веднага предложи двеста филипа.
Ала продавачът все още продължаваше да я възхвалява.
Той вдигна една от ръцете й, за да я видят, и Розамунд се подчини със сведени очи и без всякакъв признак на негодуване, ако не се сметне руменината, която бавно заля лицето й и изчезна пак.
— Вижте тия ръце, меки като арабска коприна и по-бели от слонова кост. Вижте тия устни, подобни на наров цвят. Сега цената е двеста филипа. Какво ще дадеш, о, Хамет?
Хамет изглеждаше ядосан, че първоначалната му цена се беше удвоила толкова бързо.
— В името на корана, купувал съм по три здрави девойки от Сус за по-малко!
— Нима можеш да сравняваш широколико момиче от Сус с това светлооко чудо на женствеността? — присмя му се далалът.
— Добре, двеста и десет — сърдито изръмжа Хамет. Бдителният Цамани реши, че е дошло време да я купи за своя господар, както му бе заповядано.
— Триста — каза отсечено той, за да приключи въпроса.
— Четиристотин! — незабавно изпищя пронизителен глас зад него.
Той се извърна изумен и се намери пред озлобеното лице на Аюб. В редиците на купувачите се понесе шепот, хората започнаха да извиват вратове, за да зърнат този щедър купувач.
Тагаринецът Юсуф гневно скочи. Той заяви ядосано, че никога вече прахът на алжирското тържище нямало да оскверни чехлите му и че никога вече нямало да дойде тук да купува роби.
— Кълна се в кладенеца Зем-Зем — изруга той, — всички на този пазар са омагьосани. Четиристотин филипа за франкска девойка! Аллах да умножи богатството ви, защото наистина ще ви потрябва. — И в крайното си възмущение мавърът се запъти към портата, разблъска тълпата и изчезна от тържището.
Ала преди още да се е отдалечил, той чу, че цената й се покачва още. Докато Цамани се съвземаше от изненадата от толкова ненадейно появилия се пред него съперник, далалът беше изтръгнал по-голямо предложение от турчина.
— Това е лудост — оплака се левантинецът, — но тя ми харесва и ако на милостивия аллах е угодно да я приеме в правата вяра, може да се превърне в слънце на моя харем. И тъй, четиристотин и двадесет филипа, о, далал, и дано аллах прости разточителството ми.