Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Не, не е нещо лично. Просто всичко е наопаки… хаотично, променливо…

— Само това ли? Нали те чух да предлагаш не една-две промени? Да се позволи на едно момиче да Впечати боен Дракон? Да раздадеш огнени гущери на тълпата, за да я омилостивиш?

— Това е промяна. Аз говоря за хаос, за голям катаклизъм…

— А твоето предложение не се ли вмества в тези понятия? О, скъпо мое момиче — и Ф’нор й хвърли дълъг проницателен поглед. Нещо в нейните чисти очи дълбоко го обезпокои. — Килара ли те тормози?

Бреке извърна поглед от него и поклати глава.

— Нали ти казах, Бреке, можеш да поискаш още Бронзови от някой друг Уейр. Н’тон от Бендън или Б’дор от Иста… Това би затворило устата на Килара.

Бреке буйно поклати глава, но лицето й остана извърнато.

— Не ми пробутвай приятелите си! — гласът й бе рязък. — Харесвам Южния, тук съм нужна.

— Нужна? Ти си безсрамно експлоатирана и то не само от Южняците!

Тя го изгледа, изненадана от импулсивния му изблик. За момент, Ф’нор си помисли, че знае причината, но изведнъж очите й станаха предпазливи и се зачуди какво ли би могла да крие тя.

— Нуждата е по-силна от експлоатацията. Нямам нищо против тежката работа — каза тихо момичето и пъхна едно парченце месо в широко отворената уста на Кафявия. — Не ми отнемай и малкото щастие, което съм намерила тук!

— Щастие?

— Шт. Тревожиш гущерите.

— Те ще се оправят. Те могат да се борят. Лошото при теб, Бреке, е, че ти не би се борила. Ти заслужаваш много повече, отколкото получаваш. Не знаеш колко си мила, щедра, необходима… ох, Черупки! — и Ф’нор смутено спря.

— Необходима, полезна, блага, способна, надеждна, списъкът е ясен, Ф’нор. Зная какво още ще ми кажеш — изрече Бреке, а гласът й странно пресекна. — Бъди спокоен, приятелю, знам каква съм.

В думите й имаше такава горчивина и такава сянка бе помрачила обикновено ясните й зелени очи, че Ф’нор не можеше да го понесе. За да изтрие това нейно подценяване, за да изглади впечатлението от неговата собствена нетактичност, той се пресегна през масата и я целуна по устните.

Не мислеше да бъде нещо повече от приятелска утеха и се оказа съвсем неподготвен за своята реакция и за тази на Бреке. Както и за далечното боботене на Кант.

Без да изпуска Бреке от очи, Ф’нор бавно се изправи и заобиколи масата, седна до нея на пейката и я притегли към себе си със здравата си ръка. Главата й се отметна върху рамото и той се наведе привлечен от неописуемата сладост на устните й. Тялото й бе меко и податливо, а ръцете й се обвиха около него. Притисна го към себе си с пълна всеотдайност, каквато той никога досега не бе срещал. Без значение колко възбудени или задоволени са били другите, такова пълно отдаване не бе получавал никога. Такава невинност…

Изведнъж той вдигна глава и я погледна в очите:

— Ти не си спала с Т’бор — каза го като констатация.

— Въобще не си спала с мъж.

Тя скри лице в рамото му, а мекотата на тялото й изчезна. Той нежно повдигна главата й.