Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
От всичките наказания, с които бог заплашва своя народ, ни едно не е духовно. Божият народ явно не е познавал християнските църковни наказания. Наред с това заслужава да се отбележи, че във Вехтия завет никъде не става дума нито за ада, нито за чистилището. Ние вече видяхме, че бог се е грижел за отходните места на евреите, но никъде не забелязахме той да се е погрижил за техните души. До такава степен не се е погрижил, че думите „безсмъртие на душата“ не се срещат в нито една от „свещените книги“, от които християните почерпили своята религия.
След заплашванията идва исторически откъс: достигайки 120-годишна възраст, Моисей оставя пълномощията си в полза на Иисус Навин, за голямо неудоволствие на главния жрец Елеазар, и поръчва на този Иисус да заведе евреите в Ханаанската земя. Ние ще избавим читателя от песента, която Моисей пее при прощаване със съплеменниците си. Ще пропуснем и благословиите, които той призовава върху всяко от израилевите колена. Подчинявайки се на заповед свише, библейският герой се изкачва най-после на планината Нево, където го очаква смъртта, но откъдето той може преди „праведната си кончина“ да види „обетованата земя“.
Християнската църква и еврейската синагога твърдят единодушно, че „Петокнижието“ е произведение на Моисей. Да не сте помислили да кажете, че коментираните от нас пет книги са били написани от някой друг, а не от зетя на Иотор. Ако ви хрумне да говорите такива неща, вие ще бъдете отлъчени от църквата. Богословите упорито твърдят, че тези пет книги са написани от първото до последното стихче от Моисей по диктовката на „божествения гълъб“.
Обикновена книга, просто човешка книга би била завършена в такъв случай в момента на възкачването на Моисей на планината Нево. В краен случай обикновеният човек би написал следните редове: „Чувствувам, че си отивам; оставям перото, защото приближава смъртта ми.“ Но Моисей е „свещен“ писател. Той не е можел да направи така. Затова в последната глава на книгата „Второзаконие“ той сам е увековечил смъртта си, погребението си, народната скръб и дори любезно е казал няколко думи на посмъртна възхвала по свой адрес.
„И умря там Моисей, раб господен, в моавската земя, според думата господня; и погребаха го в долината в моавската земя срещу Ветфегор и дори до днес никой не знае де е погребан. И синовете израилеви оплакваха Моисея в равнините моавски (при Йордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И Иисус, син Навинов, изпълни се е дух на премъдрост, защото Моисей бе възложил върху него ръцете си, и му се покоряваха синовете израилеви и правеха тъй, както бе заповядал господ на Моисея. И в израиля нямаше вече такъв пророк като Моисея, когото господ знаеше лице с лице“ (Второзаконие, гл. 34, ст. 5–6, 8–10).
Като чете тези стихове, някой читател ще поклати глава: ще му се стори, че Моисей не би могъл да участвува в написването им. Грешка, друже мой! Богословите направо ще ви кажат, че това е стилът на самия Моисей и че дори в предните глави той никога не е говорил за себе си в първо лице, а всякога в трето.
"И в Израиля нямаше вече такъв пророк като Моисея, когото господ знаеше лице с лице" (Второзаконие, гл. 34, ст. 10).
Щом църквата се е изказала — няма какво да се възразява! А точното мнение на църквата е изложено от учения богослов Павел Герен в следните изрази: „“Петокнижието" е общо наименование на първите пет книги на Библията. Автор на „Петокнижието“ е Моисей. „Петокнижието“ е оригинал, но и неговата оригиналност е също така несъмнена, както оригиналността на най-оригиналните книги. Тя е също така несъмнена, както е несъмнено самото съществуване на Моисей. Не бива да се отрича оригиналността на книгата, която се счита за такава от общата всевечна вяра на народа, чиято история тя е описала, законодателството и религиозния култ на който тя е създала, особено когато тази книга носи характера на приписваната й древност. Невъзможно е тя да е била замислена и написана от някой друг освен от автора, името на когото носи. Такова е „Петокнижието“. Всевечната народна вяра на евреите, духът на древността, който отличава тази книга, невъзможността от подмяна — всичко това доказва нейната оригиналност. Моисей е написал „Петокнижието“, вдъхновен от свети дух" (Католическа енциклопедия, френско издание, т. V, стр. 690).63
63
Съвършено по същия начин се изказват и православните богослови. Ето какво например се говори в уводната статия към Библията: „И по отношение идеите, и по отношение стила на всички страници на «Петокнижието» лежи печатът на Моисей: единството на плана, хармонията на частите, величавата простота на стила, наличността на архаизми, прекрасното познаване на древния Египет — всичко това дотолкова силно говори за принадлежността на «Петокнижието» на Моисей, че не оставя място за добросъвестно съмнение“. (Уводна статия към Библията, издание на сп. „Странник“, СП6, 1904 г.)
Обаче, както е установила научната критика на Библията единство на плана и хармония на частите в „Петокнижието“ няма от началото до последните й страници; срв. макар двата противоречащи си разкази за сътворението на света (гл. 1 и 2 на Битие), двата взаимно изключващи се разкази за потопа (гл. 6, 7, и 8 на Битие), основание за почитането на съботата (Второзаконие, гл. 5, ст. 13–15, и Изход, гл. 20, ст. 8–11) и др. За „прекрасното познаване“ на Египет в нашата книга се каза вече много: библейските автори са нямали дори най-елементарни сведения за тази велика страна.