Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Той захапа един плод и след това облиза пръстите си.
— Има легенда, че в кулата живеят духове. Хората, които пътуват надолу по реката, оставят лептата си.
Закут се плесна по коленете.
— Боговете на вълните са благосклонни към теб, владетелю Ка-рак, щом са ти показали пътя към това вълшебно място. В някои кули обитават и добри духове. Какво ще кажеш, владетелю Джорик?
— И на нас най-после ни се усмихна късметът, щом владетелят Ка-рак ни допусна в тази крепост. Но може би имаш някакви други намерения? — обърна се той към есперианеца.
Крейк сви рамене.
— Само облаците знаят дали ще завали дъжд или сняг — цитира той една от поговорките, която бе научил от хората на Калуф.
Слънцето скоро щеше да залезе и той се разтревожи за Такия. Не искаше да повярва, че си е тръгнала окончателно. Но какво ли пък щеше да се случи, ако се върнеше? Внимаваше да не използва уменията си пред пришълците. Но Такия изобщо не би се съобразила с присъствието им.
Не си даваше ясна сметка за чувствата, които изпитва към нея. Тя го смущаваше и събуждаше усещания, които отказваше да си признае. Умееше да създава впечатление, че той изобщо не я интересува. Спокойната и увереност в нейното собствено превъзходство дразнеше самочувствието му. А антагонизмът между двамата се противопоставяше на онова, което го бе накарало да тръгне след нея пред вратите на Сампур. Изпрати още една сонда и — за негова изненада — получи отговор:
— Да си вървят!
— Те също са бегълци като нас. Единият е болен, а другите са изтощени от дългото преследване. Разбунтували са се срещу Черните качулки. Затова имат право на подслон, топлина и храна.
— Те не са като нас! — Същото високомерие. — Или ги изпрати, или ще ги изгоня. Мога да го направя…
— Вероятно, но аз мога да ти се противопоставя! — постара се да бъде максимално убедителен той. — Повярвай ми, най-добре за нас е да им помогнем. Те са истински бойци…
— С мечове не можеш да се противопоставиш на силата!
Крейк се усмихна. Техният безмълвен спор му даваше възможност да направи първата проверка на плановете си.
— Не с мечове, Такия. Има и други оръжия освен мечове и копия. Понякога по-ефикасни дори и от силата. Може ли една Черна качулка да изпрати смърт на своя противник, щом самата тя бъде умъртвена от разстояние с оръжие, от което няма спасение?
Усети, че привлече вниманието й. Беше се уверила, че той не обича да говори празни приказки. Побърза да използва момента.
— Спомни си как умря твоят страж, с когото искаше да стреснеш тези мъже!
— От малко копие — отново прозвуча пренебрежение в гласа й.
— Не.
Нарисува с въображението си една стрела, след това стрелец, опънал лък, стрелата изсвистя във въздуха над реката и прониза гърлото на нищо неподозиращата Черна качулка.
— Познаваш ли тайната на това оръжие?
— Да. И искам да ти кажа, че пет чифта ръце ще свършат много по-добра работа от два, не съм ли прав?
— Ще дойда — отстъпи най-после тя. — Но на тях няма да им хареса.
— Само ела и ще видиш как ще те посрещнат. Те не са ловци на девствени вещици… — започна той, но смехът й го прекъсна и това го обърка. Малкото му предимство изчезна. Но тя не прекрати връзката.
— Ка-рак, много си глупав. Няма да им хрумне да спят с мен дори да ги моля. Сам ще се убедиш. Може ли сокол да се чифтоса с дива котка? Но мисля, че трудно ще ми се доверят. Както и да е, от плановете ти може и да излезе нещичко. Ще видим.
VII
Бегълците посрещнаха Такия точно според предвижданията й. Те знаеха коя е и само благосклонността на Крейк към нея ги задържа в кулата. А и обстоятелството, че не биха стигнали кой знае колко далеч със собствени сили, което Джорик не искаше да признае. Но страховете им до голяма степен се уталожиха, когато тя се зае с лечението на младежа, използвайки уменията, които бе приложила, за да излекува раните на Крейк. На следващия ден тя вече го хранеше с бульон и се разпореждаше с другите мъже, сякаш й бяха слуги, откак се помнеше.
Слънцето се бе издигнало високо, когато Джорик се появи откъм реката — подсвиркваше си, освежен от банята.
— Крепостта наистина си я бива, владетелю Ка-рак. А като прибавим и нейната сила, никой не би могъл лесно да се справи с нас. Стига дамата да се съгласи да ни помогне.
Такия се засмя. Сноп слънчева светлина от прозореца падаше право върху нея, докато тя разресваше косата си. Изгледа ги през рамо с палаво кокетство. Крейк за първи път си помисли, че по нищо не се различава от жените, които беше познавал в своя собствен свят.