Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
Сетне обсъдиха какво следва да се прави оттук нататък. Беше ясно, че първият акт по процеса Родриганда трябва да се състои тук в Мексико. Но това не можеше да стане, преди да са се уредили отношенията в страната. Французите си бяха заминали, а императорският трон толкова се клатеше, че всеки миг би могъл да се сгромоляса. Едва сетне щеше да се разчита на ефикасната помощ на президента.
Ето защо след продължително обсъждане бе решено Курт, Стернау, Лешоядовия клюн, Бизоновото чело, Мечешко сърце, Гърмящата стрела и Малкия Андре да се отправят към Хуарес. Жерар, Мариано и другите трябваше да останат тук и да имат грижата да не избяга някой от четиримата толкова важни затворници. Двамата вакуероси бяха доведени от вентата и след като узнаха всичко, препуснаха обратно към хасиендата да предадат радостната вест, че всички са спасени.
Предобедът още не бе минал, когато Лешоядовия клюн довтаса в галоп и извести, че майорът лично е поел насам с двеста улани и го следва по петите. Малко по-късно отрядът пристигна. Стернау веднага си спомни, че беше видял офицера при Хуарес край Рио Гранде дел Норте. Онзи остана немалко удивен, когато узна какво се е случило и по какъв начин са били надвити неприятелите.
Той разпореди пленниците да останат тук и разположи сто души гарнизон. Като чу, че Стернау отива със спътниците си при Хуарес, написа един доклад до генерал Ескобедо и помоли Стернау да му го предаде. Ескобедо командваше разположените в северната част на Мексико войски, докато Порфирио Диас настъпваше бавно към столицата от юг. Хуарес бе установил седалището си в Сакатекас, където понастоящем бе Главната квартира на Ескобедо. Дойде ред и на разчистването. Намерените в подземните помещения документи и скъпоценности бяха грижливо опаковани. И изобщо всичко, което би могло да представлява ценност за Хуарес бе взето.
11. В Сакатекас
След обяд приятелите се сбогуваха с тези, които оставаха и възседнаха конете, а на по-следващия ден отрядът пристигна благополучно в Сакатекас.
Първата работа на Стернау и Курт бе да се отбият при президента. Той беше извънредно зает, ала като чу кой иска да говорих него, нареди незабавно да въведат немците. Силната фигура на запотека бе напето изправена край масата, когато те влязоха. Забелязвайки Стернау, в неговите иначе толкова сериозни очи, блесна радостна светлина. Той пристъпи към него и му протегна ръце.
— Как? Вие ли сте наистина, сеньор? Значи не е вярно, че ви е сполетяло ново нещастие, както бях уведомен?
— Действително е вярно, сеньор — отвърна сериозно Стернау. — Аз и всичките ми приятели се намирахме в едно направо отчаяно положение и за спасението си дължим благодарност на този млад човек. Нека ви го представя: оберлейтенант Курт Унгер от пруския полк на хусарската гвардия.
Курт се поклони вежливо. Хуарес му кимна приятелски.
— Не съм ли чувал вече това име?
— Действително, сеньор — потвърди Курт. — Чрез вашето посредничество получих едно ковчеже скъпоценности от Пещерата на кралското съкровище.
Хуарес си спомни.
— А, да, вие сте от Райнсвалден? Синът на капитан Унгер и племенник на Гърмящата стрела?
— Така е.
— Бъдете при мен добре дошъл! Но, драги Матава-се, кажете сега как и къде можахте да изчезнете.
Стернау заразказва преживелиците си. Лицето на запотека приемаше все по-напрегнат израз. Описал безнадеждното, отчайващо положение на затворничеството, немецът млъкна.
— Този доктор Хиларио не ми е непознат. Сеньорита Емилия го демаскира, за което й дължа голяма благодарност. Каква цел е преследвал като е похитил и затворил всички вас? И как все пак се измъкнахте?
— На тези въпроси може най-добре да отговори моят по-млад приятел — рече Стернау, посочвайки Курт.
— Разказвайте! — помоли Хуарес.
Курт последва подканата. Започна от срещата си с Лешоядовия клюн в Райнсвалден и разказа всичко, което се бе случило до настоящия миг. Удивлението на президента растеше от секунда на секунда. Сетне безизразното му инак лице се раздвижи.
— Вашият разказ, сеньор, за мен е от изключителна важност — изрече накрая. Гласът му звучеше като глух тътнеж. — Значи срещу мен има организирано съзаклятие, което възнамерява да ме смъкне, принуждавайки ме да стана убиец на ерцхерцога от Австрия? И онзи тайнствен дебелак принадлежи към него? Доктор Хиларио пребивава сега при Максимилиан в Керетаро? В такъв случай и сеньорита Емилия, чийто неприятел е станал лекарят, е изложена на опасност. Вие надали имате представа каква услуга ми оказахте. Майсторска работа е било от ваша страна осуетяването на този пуч. Но ето че забравих правилата на учтивостта. Седнете, моля!