През страната на скипетарите

— Ефенди — съобщи той, — бойците са събрани и чакат твоите заповеди.

— Добре! Какви са тези хора с теб?

— Това са чалгаджиите, които първо ще свирят дженк макамъ[29], а после макам ер ракс ен нагме[30]. Така бойците ще се въодушевят за най-голяма храброст.

— Ах, вие смятате да тръгнете срещу враговете с музика?

— Разбира се! Това е обичай във всяка войска. При атака се бият барабани. Това беше чудесно! Четиримата разбойници трябваше да бъдат обградени тихо и арестувани, а този полицейски началник смяташе да тръгне към тях с музика. Но тъй като говореше за атака и военна музика, сигурно беше казал на воините за какво става дума. Значи заповедта ми беше престъпена, но не казах нищо за това. А той и не ме остави да проговоря, защото хвана за реверите единия от музикантите, който беше окачил пред себе си някакъв подобен на барабан предмет, а в ръцете си държеше две палки, избута го пред мен и заяви:

— Този бие давул[31]. Майстор е на инструмента си. След като го избута настрана, дръпна напред друг, който носеше един обръч, с опъната върху него кожа.

— Този бие давулджука[32], а другият свири на дудук[33]. Казвайки това, на мястото на последния той избута напред мъж с дълга дървена свирка в ръце, но после изтика и него настрана и придърпа двама други, които, изглежда, се занимаваха със струнни инструменти.

— Този дрънка на китара, а онзи свири на кемане — обясни ни той. — Но сега следва главното, ефенди. Ето този последният носи истински военен инструмент. Той е героят на музиката, защото дава такта и ако иска, може да издуха враговете. Свири на зурна[34], на която никой не може да устои. Ще бъдеш изключително доволен от нашата музика.

Съмнявах се в това. Така наречената китара, над която единият усърдно се стараеше, се състоеше от дъска, към която беше залепен гриф. Ако в стаята духаше вечерният вятър, сигурно щеше да накара двете струни да засвирят. Цигулката представляваше гриф с подобна на гуша издатина. На него бяха опънати три струни, но толкова дебели, сякаш щяха да бъдат използвани от контрабасист. Лъкът представляваше крива пръчка, на която беше опъната дебела връв. Голямото парче смола, което човекът държеше в ръка, трябваше да придаде на това въже необходимата мекота вместо колофон.

Ами тромпетът! Да, това беше истински цугтромбон. Откъде ли го имаше този човек? Но как изглеждаше само! Целият беше разбрицан, начукан и изподраскан, сякаш още самият Самсон го беше използвал, за да победи филистимяните. Първоначалната му форма с течение на времето се беше изменила. Изглежда, са смятали за задължително все повече и повече да приближават формата му към тази на спиралата, а щом после взех този чудноват инструмент от ръцете на тромпетиста и се опитах да го изпъна, установих, че сегашната му форма не се поддаваше на тези усилия, а освен това беше напълно ръждясал. Щастливият притежател на този инструмент, изглежда, разбра по изражението на лицето ми, че този тромпет не е спечелил доверието ми напълно, защото побърза да ме увери.