Танцуващият с духове

Бърк се постара да изглежда впечатлен. Но Коваленко не се хвана.

— Е, май ще трябва да я прочета — каза Бърк и зачака. На стената зад него тиктакаше часовник. Откъм улицата долетя далечен клаксон. Бърк се изкашля. — Е… с какво мога да ви бъда полезен?

Агентът на ФБР погледна към инспектора от Гарда с полуотворена уста и дъвчещи челюсти. Накрая процеди:

— Ами за начало можете да ми разкажете всичко, което ви е известно за вашето приятелче Д’Анкония.

— Е, той не ми е приятел, ако трябва да сме точни. Тоест, виждал съм го само веднъж, и то за не повече от половин час — каза Бърк. — Не повече. Разбрах, че сте взели досието. Всичко е вътре.

— Искам да го чуя от вас.

Бърк сви рамене и се зае да изложи детайлите, доколкото ги помнеше.

— Обади се по телефона. После дойде в кантората. Останах с впечатление, че не знае какво точно иска, но пък повечето хора наистина не са наясно.

— Не са наясно — повтори Коваленко.

— Да. В повечето случаи не са. Този тип искаше да регистрира корпорация, както и да му бъде открита дискретна банкова сметка. И аз му обясних каква е процедурата.

— „Дискретна“ — изсмя се Коваленко. — Може и така да се каже. Както аз го виждам обаче, вие сте учредили куха корпорация за този човек… макар да сте били наясно, че не е чилиец…

Бърк го прекъсна.

— Паспортът изглеждаше истински. Снимката беше неговата. А и видът му определено беше латиноамерикански.

— И защо е избрал именно „Ахерн и съдружници“?

— Каза, че видял реклама — обясни Бърк. — В списание „Аер Лингус“.

— Аха. Значи не го е планирал. Един вид решение в последната минута.

Бърк махна с ръка. Случва се и така.

— И никога не сте чували за този човек преди това? — попита Коваленко.

— Не. Тоест… мисля, че се обади от летището.

— Ще проверим дали не сте имали предшестващи контакти. Вече така или иначе ви проучваме, господин Майкъл Андерсън Бърк. Не се съмнявайте в това.

Бърк вдигна рамене. Знаеха второто му име. Уха!

Коваленко се облегна назад на стола си и се намръщи сякаш поразен от внезапна мисъл.

— А вие защо всъщност сте тук? — попита той. После изясни въпроса си, преди Бърк да отговори. — Какво правите в Ирландия?

Ако се съдеше по тона му, Изумруденият остров можеше да се намира някъде в протока Ормуз.

— Съпругата ми беше ирландка — обясни той.

Веждите на Коваленко оформиха непрекъсната линия.

— Беше?

Бърк кимна.

— Тя почина. Преди осем месеца.

Коваленко изведнъж се оживи.

— От какво?

Бърк примигна невярващо. Накрая каза:

— Сепсис.

Коваленко си пое шумно дъх, издиша и цъкна тихо с език, но не си направи труда да изкаже дори формално съболезнованията си.

— Преди осем месеца, казвате. А вие още сте тук. За онези от нас, които са склонни да подозират всичко и всички — а на мен ми плащат да подозирам, — това изглежда доста удобно, не мислите ли? Споменахте, че Д’Анкония е имал американски акцент. Точно като вас. И ето ви и двамата тук, в Ирландия. Той се появява като гръм от ясно небе и вие му спретвате фалшива корпорацийка…